— Така значи, мосулският търговец! Сега ми казваш, че съм искал да те уморя от смях! Но нали ти си виновен за това, че вдигнах ръка срещу майка си, и ако не бяха съседите, тя можеше и да не е между живите! Ти си виновен, че ме затвориха в лудницата и ме измъчваха без жал, така че и сега усещам болката! Ти и днес пожела пак да изпитам същите мъчения! Направи ме на луд и стори така, че да се изпокарам със съседите си и напълно да се опозоря!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И ТРИНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че халифът седнал до Абул Хасан и казал:
— Да, Абул Хасан, ти казваш истината! Аз ти причиних тези нещастия, но призовавайки за свидетел всевишния Аллах, аз ще те възнаградя така, че всичко ще забравиш! — и той наредил да му дадат богати дрехи, подходящи на неговото достойнство, наредил на неволниците да го облекат, после рекъл: — Абул Хасан, искай от мене каквото щеш!
— О, емир на правоверните! — казал Абул Хасан. — Заклевам те пред всевеликия Аллах, кажи ми с какво съм съгрешил пред тебе, че ми развали разума и ми обърка главата? Кажи ми защо ме обърка да не знам кой съм — един ден халиф, един месец луд, два дена Абул Хасан!
Засмял се халифът на думите му и отговорил:
— Абул Хасан, аз имам навик от време на време да се преобличам и да се разхождам, особено нощем, да видя как върви животът в Багдад, какви ги вършат шейховете из махалите, как живеят хората из покрайнините. Онзи ден те срещнах при градските порти и ти ме покани да вечерям в твоя дом! Там аз те запитах какво би пожелал, а ти ми отговори, че искаш да станеш халиф за един ден, не повече, за да отмъстиш на имама и на четиримата пазачи в махалата. Реших, че причината е справедлива, и се съгласих да се позабавлявам, като ти даря онова, което молиш. По случайност носех със себе си омайно биле, сипах ти го в чашата, ти го изпи и заспа. По моя воля Масрур те доведе тук. Ти преживя цял ден като халиф, отмъсти на враговете си, неволницата те приспа с друго омайно биле, ти заспа, робът те отнесе обратно и аз му наредих да остави вратата отворена! Когато минах край тебе втори път и те поздравих, ти ми разказа какво ти се е случило, аз се натъжих, особено като видях по тялото ти белезите от побоищата, затуй реших да те възнаградя. Сега моля те, Абул Хасан, поискай каквото ти е на сърце!
— О, емир на правоверните! — заговорил Абул Хасан. — Кълна се пред твоя милост, всичко, което ми се случи, колкото и непоносимо да бе, вече е забравено, щом вече знам, че нашият владетел, емирът на правоверните, го е направил, за да се посмее с мене и да му се отпусне душата! Колкото до даровете, богатството и алчността винаги са ми били чужди, но щом твое величество милостиво ми разреши да моля всичко, което ми се иска, аз не желая пари и богатства, искам само да бъда близо до нашия владетел, емира на правоверните, да му служа и да бъда постоянен негов сътрапезник. Това са ми желанията!
— Кълна се във всевишния Аллах — възкликнал Харун ар-Рашид, — щом само това е молбата ти, ти се издигна в очите ми и сега те обичам повече, отколкото преди! — той наредил да се отдели в двореца стая за Абул Хасан, постлана с копринени килими и атлазени покривки. А за разходите му халифът му рекъл: — Слушай, Абул Хасан, искам да ти определя плата, но не искам да ти я дава хазнадарят. Не, ще ти ги давам сам, от моята ръка, както баща дава на сина си!
Абул Хасан целунал земята пред нозете му и пожелал на халифа дълъг живот и вечна слава. После отишъл при майка си, разказал й всичко, което му се било случило, обяснил й, че това не е било нито сън, нито бълнуване, нито Иблис, а че всичко наистина се било случило. Събрали се и съседите, той им разказал как е било, че всичко това му е разказал лично халифът, и накрая рекъл:
— Виждате, че съм говорил истината, а вие ме сметнахте за луд и толкова ме измъчвахте! Голям грях извършихте над мене!
И тръгнал сред хората разказът за Абул Хасан, как станал халиф за един ден. А той се върнал в двореца и заживял край халифа. Емирът на правоверните много го обикнал, защото бил весел човек и шегаджия и можел да развесели дори скала…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И ЧЕТИРИНАЙСЕТАТА НОЩ…