— Това не е истина! — възразил халифът. — Как може да говориш такива работи? Абул Хасан е умрял от обич по Наджмат ас-Субх! Аз спечелих големия дворец, както се бяхме хванали на бас!
— Лъжливи са думите ти, истината не е с тебе! — възпротивила се Зубейда. — Абул Хасан е умрял първи, а моята неволница — след него от мъка и плач по мъжа си!
Така между халифа и жена му отново възникнал спор. Същата свада избухнала между Масрур и старата неволница и те без малко да се сбият. Така спорили и се препирали. Разсърдил се халифът, разгневил се, ярост изпълнила душата му, той пламнал и викнал:
— Кълна се в най-великото име на Аллах и в гроба на Абас! Ако се намери човек, който да ми каже истината, кой е умрял първи, аз ще му дам награда от две хиляди динара!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато чул клетвата на халифа, Абул Хасан с един скок скочил на крака, махнал савана от лицето си и викнал:
— Давай ми две хиляди динара, емир на правоверните! Аз умрях първи!
А Наджмат ас-Субх също скочила на крака, затичала се към своята господарка Зубейда и се хвърлила в обятията й. Когато видяла, че неволницата й е жива и здрава, възкликнала:
— Нещастнице, как ме огорчи и натъжи! Но, хвала на Аллаха, че не си умряла!
А халифът, като видял как и двамата скочили от смъртното ложе и как Абул Хасан протяга ръка да си получи двете хиляди, паднал на гръб от смях и заговорил:
— Абе, Абул Хасан, ти май искаш да ме умориш от смях със своите измишльотини! Не ти ли стига онова, което ми се случи по време на твоето халифство! Тогава едва не умрях от кикот! Ами и тази шега накрая ми изигра!
— О, емир на правоверните! — заговорил Абул Хасан. — Благостта и прошката са качества на благородните! Ще ти кажа какво ме застави да скалъпя тази шега. Знаеш, че по природа обичам веселията, забавите и наслажденията! А твое величество ми даде за жена Наджмат ас-Субх, която обича да се весели и забавлява повече и от мене! А за забави са нужни пари! И ето че днес, като пъхнах ръка в джоба си, тя излезе празна — нито дирхам не намерих там! Реших да устроя тази шега, като исках да ви разсмея, пък и да получа малко пари, без да се моля и да се смущавам!
Халифът и госпожа Зубейда така се разсмели, че загубили ум и разум, а халифът после дал на Абул Хасан двете хиляди динара, за които се бил заклел, че ще даде на онзи, който му каже кой пръв е умрял, а после му определил плата по хиляда динара на месец. И госпожа Зубейда дала на неволницата си хиляда динара. Така те живели дълго, весело и щастливо, народили им се деца, весели и шеговити като тях, докато накрая не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва, пък Аллах знае повече!…
Приказки кратки за мъже славни и жени сладки
Приказка на Абдуллах бен Муаммар ал-Кайси за Утба бен Хабаб
Разправят, царю честити, че веднъж Абдуллах бен Муаммар ал-Кайси разказал следната история:
Една година отидох на хаджилък. После отидох при гроба на пророка. Вечерта, като седях между гроба и минбара на джамията, чух как нежен глас произнася тихо стенание:
Гласът прекъсна. Не разбрах откъде дойде. Седях си объркан, но ето че той произнесе:
Още когато започнаха стиховете, тръгнах към гласа и видях изключително хубав момък. Брадата му още не бе покарала, а от очите му се стичаха две сълзи…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Абдуллах бен Муаммар ал-Кайси:
— Бъди благословен, момко! — поздравих аз момъка.
— Какво искаш от мене? — запита той.