Доближили града на халифа. Тя хвърлила един динар на земята и викнала:
— Камило, изтървах един дирхам! Виж къде е, и ми го дай!
Огледал Хаджадж земята и видял динара:
— Но това е динар! — казал той.
— Не, дирхам е! — настояла тя. — Хвала на Аллаха! Той ми връща златен динар вместо падналия сребърен дирхам и аз си го вземам!
Много се притеснил Хаджадж, но все пак я довел до двореца на Абдул Малик бен Маруан. Тя влязла там и станала негова наложница…
Втора приказка за Хинд, дъщерята на Нуаман
Разправят също, царю честити, че това се случило, след като халиф Абдул Малик се прибрал в лоното на Аллаха, а Хинд, дъщерята на цар Нуаман, останала вдовица и се върнала при баща си. Други разправят, че се е случило още преди това, когато Хинд била единайсетгодишна и била красавица, каквато нямало по света. Веднъж тя излязла на християнския празник Великден да се причести в Бялата църква.
Същия ден в Хира дошъл Айдди бен Зейд, който носел дарове от Касри за Нуаман. Влязъл той в Бялата църква да се причести — бил с висока снага, приятни черти, хубави очи и чисто лице. Там била и Хинд заедно със своята неволница Мария. Тя харесала Айдди и щом го зърнала в църквата, прошепнала на Хинд:
— Виж този момък! По-хубав от него не съм виждала!
— А кой е той? — запитала Хинд.
— Айдди бен Зейд! — отговорила Мария.
Доближила се Хинд до Айдди, а той се шегувал с момците. С богатите си дрехи, с хубостта си, с отбраните си приказки той изпъквал сред останалите. Царкинята изпаднала в изкушение, пребледняла цялата. Минала покрай него, поздравила го и си тръгнала към двореца. Щом Айдди я зърнал и чул гласа й, също изпаднал в изкушение, сърцето му трепнало, побледнял и всички момци разбрали, че нещо му има. Той пошепнал на един да тръгне след девойката и да разбере коя е. Когато се върнал, казал, че това е Хинд, дъщерята на цар Нуаман. Когато Айдди излязъл от църквата, от силна страст дори и пътя не можел да улучи. Тогава произнесъл следните стихове:
Прибрал се у дома си. Прекарал неспокойна нощ. На сутринта срещнал Мария. Погледнал я приветливо, макар че преди това не я бил поглеждал. Тя го поздравила.
— Какво искаш? — запитал той.
— Имам нужда от тебе! — отговорила тя.
— Няма нещо, което да ми поискаш и аз да не ти го дам!
Мария му признала, че иска да остане насаме с него. Айдди се съгласил, но при условие тя да намери после начин да му уреди среща с Хинд. Тя се съгласила, той я отвел зад някаква кръчма в забутан сокак и там я оправил. Тя се върнала при Хинд и й рекла:
— Нали искаш да се срещнеш с Айдди?
— А как да го направя? — запитала Хинд. — Страстта ме гризе, от вчера нямам покой!
— Ами ще го доведа, а ти ще го видиш от балкона!
Когато Айдди се появил и Хинд го зърнала, тя едва не паднала през прозореца, а после рекла:
— Марийо, не ми ли го доведеш довечера, пиши ме за умряла!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Мария забързала при цар Нуаман и му съобщила за станалото. Тя рекла, че ако той не омъжи Хинд за Айдди, дъщеря му ще се затъжи и ще умре от любов, а това ще бъде позор пред всички араби и че няма друг избор, освен да му я даде за жена. Навел Нуаман глава, дълго мислил и възкликнал:
— Как да я омъжа за него? Не мога аз първи да започна подобен разговор!
— Ама и той е влюбен в нея и я желае не по-малко! — възкликнала Мария. — Аз ще измисля нещо такова, че той да не разбере, че ти знаеш каква е работата!
Върнала се при Айдди, взела си пак своето, разказала му какво се е случило с Хинд и с царя, и го посъветвала:
— Ти приготви вечеря и покани царя! Удари ли го виното в главата, поискай дъщеря му за жена и той ще се съгласи!
— Да не би това да го разгневи и между нас да избухне вражда! — усъмнил се Айдди.
— Идвам при тебе, след като току-що съм разговаряла с него! — рекла тя, а после се върнала при Нуаман и го посъветвала: — Поискай Айдди да те покани на вечеря!
Три дни след този разговор цар Нуаман изразил желание да обядва у Айдди. Поетът се съгласил. Нуаман ял, пил и когато виното го ударило в главата, Айдди поискал дъщеря му за жена. Царят се съгласил, дал му я и след още три дни той я притиснал до гърдите си. Така те живели три години весели и честити.