Хиляда и една нощ. Том II

Но се случило така, че веднъж Нуаман се разгневил на Айдди за нещо и го погубил. Хинд дълбоко заскърбила за мъжа си. Тя му построила манастир близо до Хира, станала сама монахиня в него, дълго плакала и го оплаквала, докато накрая сама умряла. Този манастир се намира близо до Хира и е известен и до ден-днешен…

Приказка за багдадеца, който видял сън

Разказват също, че в Багдад живял човек, който имал огромно богатство, но се случило така, че парите му се свършили и той започнал да си изкарва хляба с голям труд. Една нощ той чул насън глас:

— Твоят късмет е в Кайро, потърси го!

Тръгнал човекът за Кайро. Когато пристигнал, вече се било мръкнало. Заспал в джамията. До нея имало една къща, а именно тогава банда разбойници влезли в джамията, за да се промъкнат оттам и да ограбят къщата. Но хората в къщата се събудили, завикали, дошъл валията с войниците и крадците избягали. Влязъл валията в джамията, видял човека от Багдад, хванал го, бил го до смърт с камшици и го затворил. Три дни лежал човекът в затвора, после валията го извикал и го запитал:

— Откъде си?

— От Багдад! — отговорил човекът.

— А по каква работа си дошъл в Кайро?

— Чух насън глас, който ми каза: „Твоят късмет е в Кайро, иди там!“ — отговорил човекът. — А когато дойдох, видях, че късметът, за който ми е говорил, са камшиците, с които ти ме възнагради!

Засмял се валията и възкликнал:

— Абе, глупак такъв! Аз три пъти чух насън глас, който ми казва: „В Багдад, в еди-коя си махала има такава и такава къща, пред къщата има ей такава градина, там има езерце, а под него — безчет пари! Иди и ги вземи!“ Аз не тръгнах, а ти поради късия си ум си пътувал от град в град заради някакъв сън! — после му дал малко пари и му казал: — Това ти е, за да се завърнеш в къщата си!

Човекът взел парите и се върнал в Багдад. А къщата, която бил описал валията, била неговата собствена. Той се върнал у дома, покопал под езерцето и намерил там много пари. Така Аллах увеличил състоянието му, а това е чудо на чудесата!

Приказка за Дибил и Муслим бен ал-Уалид

Разправят също, че Дибил ал-Хузаи разказвал:

Седях си веднъж пред портите на махалата Ал-Карх. Край мене мина неволница. Тя стъпваше кръшно и пленяваше всички, които я гледаха. Овладя ме изкушението и за да й обърна внимание, произнесох следното двустишие:

За таз, която погледът обикна, са малко днес сълзите ми обилни!

Тя ме погледна и произнесе:

Ще се смили ли силната царица, щом види тя чий поглед я пронизва?

Изненада ме с бързия си отговор и красноречие и аз произнесох ново двустишие:

Желанието ми ме изненада, сънят ми в сълзи е, безкрайно страдам!

И тя ми отговори в същия миг:

Знай, любовта е дълг, не сън безбрежен, дом силен в бури, не рибарска мрежа!

Реших да променя стихотворния ритъм и казах:

А може времето със безпределна власт да ни зарадва и да слее страст със страст?

Тя се усмихна и бързо, без да чака, произнесе:

Защо пък трябва време да изчакваш? Ти сам си време — щастието тласкай!

Надигнах се, зацелувах ръцете й и казах:

— Не съм смятал, че съдбата ще ми дари такъв случай! Върви след мен, но не по принуждение, а по своя воля!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на Дибил:

* * *

Тръгнах аз напред, тя вървеше след мене. Но по онова време нямах къща, в която да приема жена като нея. А Муслим бен ал-Уалид ми бе приятел и имаше хубав дом. Тръгнах към него. Почуках на вратата, той излезе и аз му казах:

— Приятелите ги пазят за добри времена!

— Бъди добре дошъл и влизайте! — рече той.

Когато влязохме, разбрах, че е в притеснено материално положение. Той ми подаде везана кърпа и рече:

— Иди на пазара, продай я и вземи това-онова за хапване!

Отидох на пазара, продадох кърпата, взех каквито гозби ни трябваха, но като се върнах, видях, че той вече се е уединил с нея в спалнята. Когато ме чу, той се затича към мене и възкликна: