— Да ти върне Аллах милостта, която ти ми оказа!
Грабна ястията и напитките от ръцете ми и тресна вратата под носа ми. Ядосах се, не знаех какво да правя, а той зад вратата трептеше от щастие. След време, като разбра на какъв хал съм, той каза:
— Не помня, приятелю, кой бе казал следното:
Още повече се ядосах и му отговорих:
— Ами той е същият, който е казал:
Започнах да го ругая и псувам, а той мълча, мълча и каза:
— Глупак такъв! Ти дойде в моя дом, продаде моята кърпа, похарчи моите пари! На кого се сърдиш, сводник такъв?
Остави ме, а аз си казах: „За бога, колко е прав, като ме нарече сводник и глупак!“ До ден-днешен следата на нейния образ не е изчезнал от душата ми, но аз нито някога си получих тази жена, нито чух нещо повече за нея…
Приказка за Хаким би-Амриллах и един търговец
Разправят също, че един ден Хаким би-Амриллах яздел някъде със свитата си, минал край някаква градина и видял там човек. Помолил го за чаша вода, онзи му подал и казал:
— Дано емирът на правоверните ми направи чест и да поспре при мен в тази градина!
Слязъл царят от коня, спешила се и свитата му. Човекът подредил сто килима, сложил сто кожени постилки, сто възглавници, сто подноса с плодове, сто подноса със сладки и сто подноса със сладък шербет. Учудил се Хаким и рекъл:
— Човече, що за чудесия вършиш? Нима знаеше, че ще дойдем, за да приготвиш всичко това?
— Не, за бога, о, емир на правоверните! — отговорил човекът. — Не знаех, че ще дойдете! Аз съм търговец и имам сто неволници. Когато ти ми стори чест да спреш при мен, бях пратил всяка да донесе нещо за ядене, което сама е приготвила. Всяка всеки ден ми праща поднос с ястие, стомна с нещо разхладително, поднос с плодове, поднос със сладкиши и кана с вино. Това ми е храната всеки ден, нищо повече не съм ти предложил!
Халифът направил метан пред Всевишния и рекъл:
— Хвала на Аллах, който е направил толкова добро за нашите поданици, дал им е толкова, че да могат да нахранят халифа си и войската му, без да се подготвят предварително, и цялата храна да бъде от хубава по-хубава!
Той наредил да донесат при него всички пари, които нея година били отсечени в монетарницата му — а те били седемстотин и три хиляди. Дал ги на човека и рекъл:
— Помогни си с това, макар че твоето достойнство струва повече!
После яхнал коня и си заминал…
Приказка за Хосров, Ширин и рибаря
Разказват също, че Хосров, който бил цар на някаква страна, много обичал риба. Един ден той си седял с жена си Ширин, когато при тях дошъл рибар и донесъл голяма риба, която му подарил, а той наредил да му дадат четири хиляди дирхама.
— Ще съжаляваш! — рекла Ширин. — Ако дадеш после на някого от свитата си толкова пари, той няма да ги вземе, ще каже: „Даде ми колкото на някакъв рибар!“ А дадеш ли му по-малко, той ще рече: „Той ме е намразил и ми дава по-малко, отколкото на някакъв рибар!“
— Така е! — съгласил се Хосров. — Но пък не е хубаво царете да си искат обратно дара! Станалото — станало!
— Ще измисля нещо, за да си върнеш парите! — рекла Ширин. — Викни рибаря и го запитай дали тази риба е мъжка или женска. Ако каже, че е мъжка, му кажи, че си искал женска, а ако ти каже, че е женска, му кажи, че си искал мъжка!
Пратил царят да викнат рибаря и той се върнал от пътя си. Но този рибар си имал ум и разум.
— Тази риба мъжка ли е, рибарю, или женска? — запитал царят.
— Тази риба е хермафродит, нито е мъжка, нито е женска! — отговорил рибарят.
Засмял се Хосров и наредил да му дадат още четири хиляди дирхама.
Рибарят взел осемте хиляди дирхама и си ги прибрал в торбата. Понесъл я на гръб, но като тръгнал да излиза, от нея паднал един дирхам. Снел я от плещите си, навел се и взел дирхама. А царят и жена му го наблюдавали…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила: