Разправят, царю честити, че Ширин казала на Хосров:
— Царю, видя ли колко е алчен този старец? Един дирхам само беше паднал — нямаше ли да е по-добре да го остави на някой царски слуга да си го вземе!
Намръщил се царят и рекъл:
— Права си! — после наредил да върнат рибаря и му викнал: — Ти съвест нямаш! Как можа да снемеш такъв товар от гърба си, за да вземеш един паднал дирхам, вместо да го оставиш да го прибере някой?
Целунал рибарят земята пред него и отговорил:
— Царю! Не вдигнах този дирхам от земята, защото така ми се е дощяло. Вдигнах го, защото от едната му страна е изобразен царят, а от другата — неговото име! Побоях се да не би някой да го настъпи — това би било унижение за образа или за името на царя! Пък после мене ще нарочат за виновен!
Учудил се царят на тези умни думи и наредил да му платят още четири хиляди дирхама. Освен това заповядал глашатаите да възвестят из царството му:
— Никой не бива да слуша женски думи! Който ги слуша, за един спечелен дирхам два ще загуби!…
Приказка за Яхия, сина на Халид ал-Бармаки, и един бедняк
Разправят също, царю честити, че Яхия, синът на Халид ал-Бармаки, веднъж излязъл от дома на халифа и се запътил към дома си. Видял, че пред портата му стои човек. Той се изправил на крака, поздравил го и рекъл:
— Яхия, имам нужда от онова, което имаш сам!
Яхия наредил да му отделят стая в дома му, да му дават всеки ден по хиляда дирхама и храна като неговата. Така човекът поживял цял месец и събрал трийсет хиляди дирхама. И тъй като му се видели много, той се изплашил да не би Яхия да си ги поиска обратно и скришом се измъкнал от къщата. Когато съобщили за това на Яхия, той възкликнал:
— За бога, цял живот да беше живял при мене, нищо не бих му отнел и никога не бих прекратил своята щедрост!
Въобще, царю честити, достойнствата на Бармакидите са неизброими! Това особено се отнася за Яхия, човек изпълнен с похвални качества, за когото поетът е казал:
Приказка за Джаафар Бармаки и продавача на бакла
Разказват също, че когато Харун ар-Рашид заковал Джаафар Бармаки на градските порти, той наредил да бъде закован и всеки, който посмее да го оплаква. Но се случило така, че някакъв бедуин, който живеел в далечната пустиня, всяка година носел по една касида на Джаафар и той го награждавал с хиляда динара за нея, а те стигали за цялото му семейство до следващата година. И този път бедуинът дошъл при Джаафар с касида. Отишъл бедуинът там, където бил окован везирът, поставил камилата си на колене, заплакал горчиво, прочел касидата си и заспал. Насън видял Джаафар Бармаки, който му казал:
— Иди в Басра, потърси такъв и такъв търговец и му кажи: „Джаафар Бармаки ти праща поздрави и каза да ми дадеш хиляда динара в името на баклата!“
Събудил се бедуинът, отишъл в Басра, срещнал се с посочения търговец и му разказал какво му рекъл Джаафар насън. Търговецът се разплакал, приел го в дома си и го настанил в отделна стая. А когато той решил да си тръгне, търговецът му дал хиляда и петстотин динара и му рекъл:
— Хиляда ми бе наредено да ти дам, петстотин са от мене и всяка година ще имаш още по хиляда!
— За бога, моля те, разкажи ми каква е тази история с баклата! — помолил бедуинът.
— Живях аз отначало в бедност и търгувах с варена бакла по улиците на Багдад, за да преживея! — разказал търговецът. — Един хладен дъждовен ден излязох на улицата, но нямах свястна дреха. Треперех от големия студ и се мокрех под дъжда. А през този ден Джаафар си седял в двореца до прозорец с лице към мегдана, а около него били насядали близките му. Погледът му попаднал върху мене и той пратил един от хората си да ме извика. Изправих се аз пред Джаафар и той ми каза: „Продай баклата си на моите приятели!“ Аз започнах да меря баклата с мярката, която носех, а всеки, който си вземеше, я връщаше пълна със злато. Накрая баклата ми се свърши. Събрах златото, а Джаафар запита: „Остана ли ти още някоя и друга бакла?“ Отговорих: „Не знам!“ Затърсих из кошницата — намерих само едно зърно. Взе го Джаафар, раздели го на две, взе едната половина, другата даде на една от любимите си неволници и я запита: „За колко ще купиш това половин зърно бакла?“ А тя отговори: „За два пъти повече, отколкото тук има злато!“ Не знаех какво да кажа! И докато се чудех, неволницата нареди на една от слугините си и тя донесе златото — два пъти повече, отколкото вече имах! А Джаафар каза: „Аз пък ще купя половинката, която си взех, за два пъти повече злато, отколкото се е събрало тук!“ А после се обърна към мене: „Сега вземи цената на баклата си!“ Взех кошницата си и си тръгнах. После дойдох в Басра, търгувах с тези събрани пари, Аллах увеличи имането ми! И като ти давам всяка година по хиляда динара, аз вреда няма да имам, защото това ще е частица от милостта на Джаафар!