Ето, царю честити, какви са били достойнствата на Джаафар, хвала му, жив или мъртъв, и милостта на Аллаха да бди над него!
Приказка за Мохамед Амин, сина на Зубейда, и Джаафар, сина на Муса Хади
Разправят също, царю честити, че Джаафар, синът на Муса Хади, имал неволница певица на име Бадр Кабир. Нямало навремето по-хубава от нея в лице, по-кръшна в снага, по-приятна в разговор, по-сладкогласна в пеене, по-изкусна в свирене. Чул за нея Мохамед Амин, синът на Зубейда, и започнал да дотяга на Джаафар да му я продаде.
— Абе нали знаеш, че не ми подхожда нито да продавам, нито да се пазаря за неволници! — казал Джаафар. — Ако не бе отраснала в моя дом, бих ти я пратил в дар, без да се скъпя!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че веднъж Мохамед Амин отишъл да се повесели в дома на Джаафар. Той наредил на неволницата си Бадр Кабир да му попее и посвири. Опънала тя струните и му изпяла най-хубавите си песни. Мохамед Амин започнал да налива повече вино на своя приятел, за да го напие. В края на краищата отвел наложницата у дома си.
На сутринта наредил да викнат Джаафар, налял му вино и наредил на неволницата да попее зад завесата. Вслушал се Джаафар в гласа й, познал го, но не показал гнева си и мъката си поради чувство за чест. Когато веселбата свършила, Мохамед Амин наредил на един от хората си да натовари лодката, с която бил дошъл Джаафар с хиляди бисера, всеки по двайсет хиляди дирхама. Товарили, докато лодкарите не викнали:
— Стига! Лодката не може да побере повече, ще потъне!
Мохамед Аман наредил да отнесат всичко това в дома на Джаафар.
Ето така се помирявали някога големците, Аллах да ги прости!
Приказка за това, как една жена надхитрила мъжа си
Разправят, че една жена скроила на мъжа си следната хитрина:
Мъжът й донесъл в петък една риба, наредил й да я изпържи за обяд и отишъл да си гледа работата. Но ето че се появила някаква нейна приятелка и я поканила да отидат на сватба. Жената сложила рибата в съдина с много вода, тръгнала с нея и се върнала чак следващия петък. През това време мъжът й я търсил по чужди къщи, но никой нищо не знаел за нея. Тя се върнала след седмица и измъкнала от водата все още живата риба.
— Къде беше цяла седмица? — викнал мъжът й.
— Тук си бях! — отговорила тя. — Каква седмица? Ти преди малко ми донесе рибата — ето я, още мърда!
— Не, нямаше те!
— Не, тук си бях!
Викнал той съседите да им се оплаче, че жена му я нямало цяла седмица, но те не му повярвали:
— Не може риба толкова време жива да стои!
Решили, че е полудял, затворили го и го опозорили…
Приказка на Саид бен Салим ал-Бахили за Фадл и Джаафар — синовете на Яхия бен Халид ал-Бармаки
Разправят също, че Саид бен Салим ал-Бахили разказвал:
Веднъж, по времето на Харун ар-Рашид, се разболях. Идвах в дивана, а кръстът ме боли, не мога да следя разговорите! Видях, че работата става дебела, халът ми — от лош по-лош. Тогава се обърнах към Абдул Малик Хузаи и го помолих да ми даде съвет, как най-леко да се отърва.
— Никой не може да те отърве от мъката и теглилата освен Бармакидите! — отговори ми той.
Дигнах се и отидох при Фадл и Джаафар, синовете на Яхия бен Халид, разказах им какво ми е, а те отговориха:
— Аллах ще те направи щастлив и ще ти помогне, той ще ти предостави лековете, които е създал!
И толкова. Изслушах ги, оставих ги, върнах се притеснен при Абдул Малик, разказах му каквото ми казаха, а той рече:
— Я остани тук, пък ще видим какво ще направи Аллах!