— Я ми запали тази свещ!
Поел пазачът свещта, запалил я, крадецът отключил дюкяна, запалил там втора свещ. Пазачът надникнал, видял го да седи в дюкяна с тефтера със сметките. После казал:
— Я ми доведи един камилар да пренесе някои стоки!
Довел му пазачът камилар с камила. Крадецът взел четири топа плат и ги натоварил на камилата. После заключил дюкяна, дал два дирхама на пазача и тръгнал зад камилата.
Когато се съмнало, стопанинът на дюкяна дошъл на пазара и чул, че пазачът го благославя за двата дирхама. Той отрекъл да му е давал нещо, отворил дюкяна, забелязал капките от свещта и видял, че четири топа плат липсват.
— Какво е станало тук? — запитал той пазача. Оня му разказал всичко, което се било случило през нощта. — Я ми доведи камиларя, който е пренесъл плата! — пазачът довел камиларя и търговецът го запитал: — Къде отнесе стоката ми през нощта?
— На еди-кой си кораб, на еди-кой си пристан!
— Заведи ме там!
Камиларят го завел на мястото и казал:
— Ето, това е корабът, а този е стопанинът му!
— Ти къде откара търговеца с платовете? — запитал търговецът стопанина на кораба.
— Еди-къде си! — отговорил той. — Там ги качи пак на някаква камила и замина нанякъде.
— Доведи ми камиларя, който натовари платовете от тебе!
Довел капитанът камиларя и търговецът го запитал:
— Ти къде отнесе платовете, които онзи търговец ти даде от кораба?
— На еди-кое си място! — отговорил той.
— Ела с мен и ми покажи!
Тръгнал с него камиларят, стигнали до някакъв отдалечен хамбар. Търговецът го отворил и намерил четирите топа плат непипнати. Натоварил ги върху камилата. А крадецът бил оставил и дрехите си върху топовете плат. Търговецът взел и тях. След това затворил хамбара и тръгнал след камилата. А насреща му — крадецът. Той тръгнал след него и когато търговецът натоварил платовете си на кораба, го заговорил:
— Братко, ти си самата божия кротост! Взе си платовете, видя, че нищо не липсва, но поне ми върни дрехите!
Разсмял се търговецът, върнал му дрехите, никому нищо не казал и всеки си тръгнал по пътя…
Приказка за валията Хусам ад-Дин
Разказват също, че в крепостта Искандария имало валия на име Хусам ад-Дин. Една вечер при него влязъл един войскар и казал:
— Владетелю! Снощи влязох в този град, спрях в тоя и тоя хан, спах почти до полунощ и когато се събудих, открих, че дисагите ми са отрязани и от тях липсва кесия с хиляда динара…
Валията пратил за стражите, наредил им да доведат всички, които били в хана, и да ги затворят до сутринта…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато се съмнало, валията наредил да донесат всички оръдия за измъчване, извикал задържаните хора и понечил да ги измъчва в присъствието на войскаря с дисагите, когато отпред пристъпил човек, застанал пред двамата и рекъл:
— Пусни тези хор, емире, те са несправедливо обвинени! Аз взех парите, ето кесията, която взех от дисагите! — и измъкнал кесията от ръкава си.
— Хайде, вземи си парите, войнико! Ти повече вземане-даване с тези хора нямаш! — рекъл валията.
И всички започнали да благославят крадеца. А той казал:
— Валия, не е майсторлък да дойда при тебе и да ти върна кесията! Майсторлък е втори път да взема кесията от този войскар!
— А как ги взе, джебчия такъв! — запитал валията.
— Бях на пазара при сарафите и видях там този човек, който смени златото си за пари и ги сложи в кесия. Вървях след него от сокак на сокак, от град в град, какви ли не хитрости не измислях и все не можех да му взема парите. Когато дойде в този град, той се настани в хана, аз успях да седна до него, поизчаках да заспи, полека протегнах ръка, изрязах дисагите ей с този нож и взех кесията — и докато говорел, протегнал ръка, взел кесията, която стояла пред войскаря и валията, и се дръпнал назад. Изведнъж скочил в близкото езеро.
— Дръжте го! — викнал валията.
Втурнали се те след него, но не успели дори да се спуснат по стъпалата, когато той вече бил изчезнал. Върнали се, без да го уловят, а валията рекъл на войскаря:
— Хората повече не са ти длъжни нищо! Ти получи парите си, но не успя да си ги запазиш!