Войскарят си отишъл посрамен, изгубил чест и пари, а хората се разотишли…
Приказка за цар Насир и тримата валии
Разправят също, че султанът цар Насир извикал един ден тримата валии — на Кайро, на Булак и на Стария Миср, и им казал:
— Искам всеки от вас да ми разкаже най-удивителното, което му се е случило, когато е бил валия!
Валията на Кайро заразказвал:
Приказка на първия валия за двамата свидетели
В града ми имаше двама заклети свидетели, които свидетелстваха при всички случаи на побоища и кръвопролития. Те се отдаваха на разгулен живот, пиянство и разврат. Аз все не можех да ги разоблича и да ги обвиня — бях просто безсилен пред лъжесвидетелствата им. Тогава наредих на кръчмарите, на зеленчукарите, на свещарите, на собствениците на домове за разврат да ми дават сведения за тях — къде и кога ще пият или ще развратничат, заедно или поотделно. Един ден при мен дойде някакъв човек и ми каза:
— Господарю, онези ги заварили в къщата на еди-кой си да вършат такава и такава лоша работа!
Скочих аз, отидох сам заедно със слугата си. Стигнах посочената врата. Почуках. Излезе неволница и запита:
— Кой си ти?
Но аз влязох, без да й отговоря, и заварих стопанина с двамата свидетели да си седят с развратни жени и много вино. Те скочиха да ме посрещнат, оказаха ми почит, сложиха ме без страх и уплаха на челно място и рекоха:
— Добре дошъл, скъп наш гост и остроумен събеседник!
Стопанинът изчезна за малко, после се върна в ръка с триста динара и те ми рекоха:
— Господарю, имаш власт да направиш нещо повече от нашия позор, но пък той ще ти създаде трудности! Я по-добре вземи тези пари и смотай работата! Аллах обича рабите си, които са скрити и скромни!
Помислих си: „Я да взема златото и да потуля работата, пък нали имам достатъчно власт — и втори път ще мога да им отмъстя!“ Прелъстих се за парите, взех ги, отидох си и никой нищо не разбра. На другия ден дойде при мене страж, пратен от кадията, и ми рече:
— Иди да поговориш с кадията, вика те!
Отидох при кадията и заварих там двамата свидетели заедно със стопанина на онази срамна къща, който ми бе дал парите. Той си поиска тристате динара, които ми бил дал в дълг, а онези двамата свидетели потвърдиха, че наистина съм получил триста динара. Нямах начин да отричам. Кадията ми нареди да върна парите. Не можах да изляза, преди да броя триста динара! Това е най-удивителното нещо, което ми се случи, когато бях валия!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла.
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И ТРИЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че се надигнал валията на Булак и заразказвал:
Приказка на втория валия за неговия дълг
Събра ми се, господарю султан, дълг от триста хиляди динара. Продадох всичко, каквото имах, и събрах сто хиляди, не повече, и не знаех какво да правя. Една нощ някой почука на портата.
— Иди виж кой е! — казах на един от слугите.
Излезе той и след малко се върна пожълтял, пребледнял, коленете му трепереха.
— Пред вратата стои полугол мъж с кожена дреха! — каза той. — Препасал е меч, с нож в пояса, с него — дружина мъже, подобни на него. Иска да те види!
Взех меч в ръка и излязох да видя кой е. Всичко бе така, както ми го бе описал слугата.
— Какво ви трябва? — запитах аз.
— Ние сме крадци! — отговориха ми те. — Днес спечелихме голяма плячка и я нарекохме на тебе, за да си помогнеш и да си върнеш дълга, който ти тежи!
— А къде е плячката? — запитах аз.
Донесоха голям сандък, пълен със златни и сребърни съдини. Аз се зарадвах и си казах: „Ще си върна целия дълг и ще ми остане още толкова! Но няма да е щедро, ако ги пусна да си ходят без нищо!“ Взех онези сто хиляди динара, дадох им ги и им благодарих за благодеянието. Те взеха парите и изчезнаха в тъмнината, никога повече не узнах нищо за тях. А когато се съмна и погледнах в сандъка, оказа се, че всичко е от мед, само позлатено и посребрено, дори калайдисано, и не струва повече от петстотин дирхама! Тежко ми стана, че парите ми си отидоха и към грижите ми се прибавиха нови. Ето най-удивителното нещо, което ми се случи, когато бях валия!
Приказка на валията на Стария Миср за десетте обесени крадци