Надигнал се валията на Стария Миср и заразказвал:
Обесих аз веднъж десет крадци, всеки на отделна бесилка, и наредих на стражите да ги пазят и да не позволяват никой да открадне трупа на някого. На другия ден отидох и видях на една бесилка да висят двама обесени.
— Кой е направил това? Къде е бесилката на другия обесен? — викнах аз. Отначало стражите отричаха, но когато казах, че ще ги пребия от бой, си признаха:
— Емире, снощи бяхме позаспали, а като се събудихме, видяхме, че някой е откраднал обесения заедно с бесилката, на която висеше. Изплашихме се от гнева ти и не щеш ли, видяхме фелах, който вървеше към нас с магаре. Хванахме го и го обесихме вместо откраднатия!
— А този фелах какво имаше? — запитах учуден аз.
— На магарето имаше дисаги!
— А какво имаше в дисагите? Я ми ги донесете!
Донесоха дисагите, заповядах да ги отворят и що да видя — човек убит и нарязан на парчета! Зачудих се и възкликнах:
— Този фелах е бил обесен заради това, че е убил този човек! Аллах не позволява да се наказват невинни!…
Приказка за крадеца и сарафина
Разказват също, че някакъв сарафин имал кесия със злато. Веднъж той минал край няколко крадци и един от тях казал:
— Аз мога да му взема тази кесия! Гледайте!
Той тръгнал зад сарафина до къщата му. Сарафинът влязъл и оставил кесията на скамейката. Дощяло му се да пусне една вода, свършил нуждата си и рекъл на неволницата да му подаде ибрика. Неволницата му го занесла. Вратата останала отворена. Крадецът влязъл, грабнал кесията, отишъл при приятелите си и им разказал какво му се случило.
— За бога — рекли те, — онова, което си направил, е ловка работа и не всеки го може. Но ей сега сарафинът ще излезе, няма да намери кесията и ще започне да бие неволницата. Значи не си направил работа, за която да те хвалим! Щом наистина си толкова ловък, спаси момичето от бой!
— Ако е пожелал Аллах — казал крадецът, — хем ще отърва момичето, хем ще си взема кесията!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че крадецът се върнал в къщата на сарафина и го заварил да измъчва девойката. Почукал на портата.
— Кой чука? — запитал сарафинът.
— Аз съм калфата на твоя съсед на пазара! — отговорил крадецът. — Господарят ми каза да ти кажа: „Ти да не си променил навиците си? Как може да оставиш кесия като тази до дюкяна, да тръгнеш и да я забравяш?“ Ако той не я бе видял и запазил, пиши я похарчена!
Показал кесията и сарафинът възкликнал:
— Това е моята кесия! Същата е!
Протегнал ръка да си я вземе, но крадецът рекъл:
— А, не, за бога, няма да ти я дам, докато не подпишеш разписка и не сложиш печат, че си я получил!
Сарафинът влязъл в къщата да напише разписката, но крадецът си тръгнал, а неволницата се отървала от наказание…
Приказка за жената с отсечените ръце
Разказват също, че един цар на царете казал на поданиците си:
— Който от вас даде милостиня, ще му отсека ръката!
Хората започнали да се въздържат да дават милостиня. Но се случило така, че един просяк, измъчван от глад, отишъл при една жена и помолил:
— Дай ми нещо!
— Как ще ти дам, щом царят отсича ръката на всеки, който даде милостиня! — отговорила тя.
И все пак, когато той помолил пак в името на Аллаха, тя се осмелила да му даде две питки хляб. Вестта за това стигнала до царя, той наредил да й отсекат двете ръце и тя се прибрала саката у дома.
След известно време царят казал на майка си:
— Искам да се оженя!
— Тук наблизо живее жена, по-хубава от която не може да се види на света, ала има голям недостатък — тя е без ръце! — отговорила майката.
— Искам да я видя! — настоял царят.
Майката я довела при него и когато той я зърнал, начаса я харесал, оженил се за нея и тя заживяла в харема му. Това била същата жена, която била дала на просяка двете питки.
Когато царят се оженил за нея, другите му жени й позавидели, написали му писмо и я наклеветили, че е разпътна. А тя по това време му родила син. Царят наредил на майка си да я отведе в пустинята и да я изостави там. Майката изпълнила повелята му и се върнала. Жената заплакала. Вървяла, що вървяла, детето висяло на шията й. Минала край поток, коленичила, за да се напие, че била много жадна. Но когато се навела, детето паднало във водата. Седнала жената и горчиво заоплаквала детето си. Наблизо минали двама души и я запитали: