Хиляда и една нощ. Том II

— Как се казваш, неволнице?

— Забия, о, емир на правоверните! — отговорила тя.

— Попей ни, Забия!

И тя извисила глас:

Тополки във коприни, богато натъкмени, капани за газели очакват ви в хареми!

— От кого са тези стихове? — запитал Маамун.

— От Джарир! — отговорила тя. — А музиката е стъкмена от Ахмед бен Сурейдж!

Отишли си тези неволници, появили се нови десет. Те изпели няколко песни. Изгледал Маамун една като слънце в ясен ден и я запитал:

— Как се казваш, неволнице?

— Фатин, о, емир на правоверните! — отговорила тя.

— Попей ни, Фатин!

Тя засвирила, изпяла една песен.

— А от кого са тези стихове, Фатин? — запитал халифът.

— От Айдди бен Зейд, а мелодията е от древността!

Накрая халифът поискал да си тръгне с кораба си, а Али бен Хишам му рекъл:

— О, емир на правоверните! Имам аз една неволница, купих я за десет хиляди динара и искам да я покажа. Ако тя зарадва Иса и той я хареса — нека да е негова, пък ако ли не — поне ще чуете песен и от нея!

— Доведете я! — разпоредил халифът.

Довели неволницата. Била гъвкава като вейка, на главата й — корона от червено злато, дрехата й — обсипана с бисери и скъпоценности. Вървяла като страхлива газела. Седнала в креслото…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато видял неволницата, Иса загубил ума и дума, побледнял.

— Какво ти е, Иса? Защо се промени така? — запитал Маамун.

— Понякога ме обхваща такава слабост, о, емир на правоверните!

— Познаваш ли тази неволница отпреди?

— Нима може луна да бъде скрита?

— Как се казваш, неволнице? — обърнал се Маамун към нея.

— Киррат ал-Айн, о, емир на правоверните! — отговорила тя.

— Попей ни, Киррат ал-Айн!

И неволницата запяла:

Отива си, избяга любовта! Тя тръгва призори, дори в нощта!         Хаджии в шатри свилени я скриха,         с коприни тежки бързо я покриха!

— Аллах да те възнагради! А от кого са тези стихове?

— От Дибил ал-Хузаи, а мелодията е от Зарзур ас-Сагир!

Загледал се Иса в нея и хлъцнал.

— О, емир на правоверните, ще позволиш ли да изпея още една песен? — запитала тя.

— Пей каквото ти се иска! — отговорил Маамун.

Тя опънала струните и запяла:

Ако те той харесва, ако го ти харесваш, не скривай любовта си, а я показвай с песен,         пък нека да говорят клеветници лъжливи,         пък нека крият завист чрез думи най-красиви! Уж близостта от обич ненужно ни вълнува или раздяла дълга уж болката лекува,         но всичките лекарства, събрани по земята,         не ще да излекуват те любовта в душата! Раздяла? Не!… Но близост?… От близост полза няма, кога в душата няма я любовта голяма!

Когато неволницата спряла да пее, Маамун се качил на „Таяр“, но Иса се позабавил. Той си бил взел Киррат ал-Айн, бил я отвел у дома и сърцето му се отпуснало.

Ето колко щедър е бил Али бен Хишам!…

Приказка за момъка, неволницата и Абдуллах бен Муаммар

Разказват, че някакъв момък от Басра си купил хубава неволница. Гледал си я, изучил я от добре по-добре и много я обичал. Похарчил цялото си имане за веселби с нея, нищо не му останало и изпаднал в голяма бедност.

— Господарю! — рекла му веднъж тя. — Ти имаш нужда от пари! За тебе ще е по-добре да ме продадеш, отколкото да остана при тебе, когато и ти няма какво да ядеш!

Натежало му на момъка, но се съгласил. Извел я на пазара и чрез посредник я предложил на емира на Басра, който се казвал Абдуллах бен Муаммар ат-Тини. Харесала му тя и той я купил за петстотин динара. Но когато господарят й прибрал парите и понечил да си тръгне, неволницата заплакала и изпяла следния куплет:

Честито ти парите, които ти заключи,           а мен остави само с тъга и мисли тежки. Душата утешавам — тя с малко се научи,           но пък за него моля обилие безбрежно!