Господарят й въздъхнал тежко и изпял следните стихове:
Абдуллах бен Муаммар чул стиховете им, усетил мъката им и възкликнал:
— За бога, няма аз да стана причина за раздялата ви! Човече, вземи и парите, и неволницата си, пък дано Аллах ти даде щастие с нея! Трудно е да бъдат разделени двама, които живеят в съгласие!
Двамата целунали ръката му, отишли си и останали заедно до деня, когато ги разделила смъртта! Хвала на Онзи, който не може да бъде достигнат от нея!
Приказка за Муталаммис и жена му
Разказват, че Муталаммис избягал от двора на Нуаман бен Мундер. Нямало го дълго и помислили, че е умрял. А имал хубава жена на име Амима. Близките й настоявали да се омъжи повторно, но тя отказвала. Множество сватовници идвали да я искат и накрая я принудили пряко волята й да я омъжат за някой от нейното племе. Но тя много обичала мъжа си…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато настъпил денят, в който Амима трябвало да се омъжи, се върнал съпругът й Муталаммис. Чул той в махалата свирене на мизмари и думкане на барабани и разбрал, че някъде има сватба. Запитал едно момче кой се жени, и то отговорило:
— Амима, жената на Муталаммис! Ще я омъжват!
Муталаммис се изхитрил да се вмъкне с женски дрехи в женската стая. Видял жена си на високо кресло, въздиша дълбоко и пее:
Муталаммис бил голям поет и отговорил със стих:
Чул отнякъде младоженецът този разговор в стихове, влязъл бързо при двамата и казал на свой ред:
— Добро очаквах, то изчезна, скри се в мигновение, пак съберете своя дом след дългото търпение!
Оставил ги и си отишъл. А Муталаммис живял с жена си щастливо и честито, доволно и богато, докато не ги разделила смъртта.
Приказка за мелничаря и жена му
Разправят също, че някакъв човек си имал мелница и магаре, което въртяло мелничния камък. Имал и зла жена. Той я обичал, а тя го мразела, харесвала си един съсед, който пък я ненавиждал. Веднъж насън мъжът чул глас:
— Иди и копай под кръга, в който се върти магарето! Там ще намериш съкровище!
Мелничарят споделил за чутото с жена си, като й наредил да пази тайна. Тя пък го разказала на съседа, като се надявала да смекчи сърцето му, а той й обещал да я посети през нощта. Дошли посред нощ, копали на посоченото място и открили съкровището. Съседът го измъкнал и рекъл:
— Какво ще правим сега с това?
— Ще си го разделим поравно! — отговорила тя. — Ти ще се разделиш с жена си, а аз ще направя нещо, за да ме остави мъжът ми! После ще се ожениш за мене! Тогава цялото богатство ще си остане у нас двамата!
— А да не би дяволът да те подмами и да вземеш някой друг! — възразил съседът. — Златото в една къща е като слънце посред бял ден — всякой посяга да се сгрее с него! По-добре ще е всичко да остане у мен, пък ти, като се разделиш с мъжа си, ще дойдеш при мен!
— И аз се боя от същото! — рекла тя. — Не ти давам моя дял от парите!
Омразата заставила съседа да я убие и той я хвърлил в дупката, където било съкровището. Но утрото вече се сипвало, нямал време да я зарови, взел парите и избягал.
Мелничарят се събудил и не намерил жена си. Влязъл в мелницата и впрегнал магарето. То тръгнало, но спряло. Заудрял го мелничарят, но то не тръгвало, защото се бояло от мъртвата жена пред себе си. Мелничарят не знаел защо е спряло, извадил ножа си и го мушнал в хълбока, но то пак не мръднало. Ядосал се, мушнал го пак, този път в слабините, и то рухнало мъртво.
Вече се било съмнало и едва тогава той видял, че жена му и магарето са мъртви — тя лежала на мястото, където било съкровището. А това станало само защото той бил споделил тайната с жена си!…