Приказка за глупака
Разправят също, че някакъв глупак си вървял по пътя, държал поводите на магарето си и го влачел след себе си. Видели го двама хитреци и единият рекъл на другия:
— Аз ще взема магарето на този човек!
Пристъпил зад магарето, снел му тихомълком юздата, дал го на приятеля си, сложил юздата на собствената си глава и тръгнал зад глупака. Обърнал се той и видял, че юздата е на главата на човек.
— Ти какво си? — запитал той.
— Аз съм твоето магаре и историята ми е една чудесия! — отговорил хитрецът. — Имах праведна стара майка. Един ден се върнах пиян у дома и тя ми каза: „Синко, покай се пред всевишния Аллах за този грях!“ Грабнах една тояга и я ударих. Тя ме прокълна и Всевишният ме превърна в магаре. Така попаднах в ръцете ти. Но сигурно днес сърцето на майка ми се е смилило, помолила се е и Аллах ми върна човешкото лице!
— Ти, братко, трябва да ми простиш за всичко, което правех с тебе, когато те възсядах и те впрягах! — възкликнал глупакът.
Пуснал го да си ходи и се върнал у дома, изгубил ума и дума от вълнение.
— Къде е магарето? — запитала жена му.
Глупакът й разказал какво било станало с магарето. После постоял няколко дни без работа, но накрая тя му викнала:
— Докога ще стоиш без работа вкъщи? Я иди на пазара, купи ново магаре, за да има с какво да ни вадиш хляба!
Отишъл човекът на пазара и що да види — магарето му изложено за продан! Познал го, пристъпил към него, навел се над ухото му и прошепнал:
— Горко ти, проклетнико! Сигурно пак си започнал да пиеш и да биеш майка си! Но, за бога, за нищо на света вече няма да те купя!
Оставил го и си тръгнал по пътя…
Приказка за хаджията и старицата
Разправят, че един хаджия заспал и когато се събудил, не намерил и следа от кервана с останалите хаджии. Тръгнал без път, заблудил се. Забелязал някаква шатра. Пред нея седяла стара жена, до нея спяло куче. Приближил се и я помолил за нещо за ядене.
— Иди в онази долина! — посочила тя. — Там има змии, хвани си някоя, изпечи я и я изяж!
Човекът бил много гладен и ял, както го посъветвала старицата. После ожаднял, поискал от старицата вода да си пийне, а тя рекла:
— Ей там има изворче, иди и пий!
Отишъл човекът до изворчето и открил, че водата му е горчива, но тъй като нямал какво друго да пие, а и жаждата му го мъчела, пил. Върнал се при старицата и рекъл:
— Чудна работа, бабо! Седиш си на това място, живееш, без да мръднеш, ядеш тази храна, пиеш тази вода!
— А как е във вашата страна? — запитала старицата.
— В нашата страна има широки просторни дворове, сладки зрели плодове, обилни сладки води, прекрасни храни, тлъсти меса, много овце, такова можеш да видиш само в рая!
— Но ти ми кажи имате ли си султан да ви притиска с властта си, да сте все в ръцете му, ако обвини някого — да вземе имането му, ако пожелае — да ви изгони от домовете или да ви изтръгне от корен? — попитала старицата.
— Имаме го, как да го нямаме! — отговорил човекът.
— Тогава храната ми е добра и животът ми е приятен! — рекла старицата. — Приятните удоволствия, съчетани с гнета и игото, са смъртоносна отрова. А когато човек живее свободно, това е сигурна противоотрова. Основата на благоденствието са здравето и спокойствието! А те се пораждат от справедливостта на султана! Не е правилно всеки султан да вселява страх така, че поданиците му да се боят от него! В наше време султанът иска по-голяма власт, желае хората да се боят, защото те не са като някогашните! В наше време са на власт достойните за порицание! Големите приказки са признак за слабоумие и глупост, те пораждат омраза и вражда! Ако онзи, който е станал султан, не всява страх, това ще доведе страната му до разруха. Казано е в една пословица: „Насилието на един султан може да трае и сто години, но за насилието на хората един срещу друг и година е много!“ Щом хората се отклонят от правия път, Аллах им слага начело жесток цар. В летописите се говори, че на Хаджадж бен Юсеф му занесли писание, в което пишело: „Бой се от бога и никога не гнети божиите твари!“ Той се качил на минарето и извикал с висок глас: „Хора, всевишният Аллах ми е дал власт над вас заради вашите грехове! Ако не съм аз — ще имате друг, още по-жесток, още по-лош, както е казал поетът:
Гнетът се бои от злината, справедливостта е най-праведното дело и нека молим Аллах да се смили над нас!…