— Не, последното си го откраднала! — настоял халифът.
— Не, мое си е! — отново твърдяла тя.
— Тогава хайде отново запази смисъла и смени думите!
И тя отново запяла:
— От коя махала си? — запитал той.
— От средния дом, който е с колона на върха! — отговорила тя.
Разбрал Халифът, че е от благороден дом.
— А ти от коя конюшня си? — запитала го тя.
— Аз съм от дървото, което раздава плодове на всички! — отговори Харун ар-Рашид.
Разбрала момата кой стои пред нея, целунала земята и рекла:
— Аллах да ти помага, емир на правоверните! Прибрала се тя у дома заедно с останалите моми.
— Трябва да я взема за жена! — казал халифът на Джаафар.
Отишъл везирът при бащата на момата и му казал:
— Емирът на правоверните иска дъщеря ти за жена!
— С любов и желание! — отговорил той. — Аз дарявам тази неволница на нашия владетел, емира на правоверните!
Приготвил я, пратил я на халифа, той я взел за жена. Тя станала една от любимките му. А на баща й дал блага, които го въздигнали над останалите.
Но ето че баща й отпътувал в лоното на Всевишния. Халифът научил новината и влязъл тъжен при нея. Щом забелязала тъгата по лицето му, тя отишла в стаята си, съблякла богатите дрехи, облякла се в траур и казала, че ще приеме съболезнования.
— Каква е причината? — запитали я.
— Баща ми умря! — отговорила тя.
Отишли при халифа и му казали какво прави жена му. Той отишъл при нея и запитал:
— Кой ти съобщи тази новина?
— Лицето ти, емир на правоверните! — отговорила тя. — Откакто живея с тебе, за пръв път те видях така тъжен! А се боях само за баща си, защото е възрастен! Ти да си ни жив!
Очите на халифа се напълнили със сълзи и той й изразил съчувствието си. Така тя заживяла в тъга. Накрая всички тях ги прие лоното на Аллах!…
Приказка на Асмаи за жените и техните стихове
Разправят също, че една нощ Харун ар-Рашид много се изпотил, станал от постелята си, разходил се из стаята, но на душата му все било тягостно. На разсъмване той наредил:
— Доведете ми Асмаи! — появил се Асмаи, халифът го поздравил и рекъл:
— Асмаи, искам да ми разкажеш най-забавното от всичко, което си чувал за жените и техните стихове!
— Много неща съм слушал, но двустишията на три девойки ме плениха! — отговорил Асмаи.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че халифът рекъл на Асмаи:
— Разкажи ми за стиховете на тези три девойки!
И Асмаи заразказвал:
Ти знаеш, о, емир на правоверните, че цяла година съм живял в Басра. Един ден ми стана много горещо, потърсих местенце да си почина и забелязах наблизо веранда в градина за почивка подметена, с врата отворена, земята с вода напръскана, в нея — дървена скамейка, а от околните прозорци лъха на мускус. Влязох, седнах на скамейката и реших да си подремна. Тогава чух нежен глас на неволница, който каза:
— Сестри, хайде да заложим триста динара! Всяка от нас ще каже по едно двустишие и онази, която съчини най-звучния стих, ще ги спечели!
Съгласиха се и трите и най-голямата произнесе следното двустишие:
Средната произнесе следното двустишие:
Накрая и третата, най-малката, каза своето двустишие:
Казах си: „Все стихове за пример — добре са ги съчинили!“ Понечих да си тръгна, но вратата се отвори и излезе неволница.
— Поседни, шейх! — каза тя.
Отпуснах се отново на скамейката. Тя също седна и ми подаде лист хартия.
— Шейх, Аллах да продължи живота ти! — заговори тя. — Ние сме три сестри, сложихме залог от триста динара и условието ни е да ги вземе онази, която съчини най-хубавото двустишие! Тебе те обявявам за съдия!