Хиляда и една нощ. Том II

— От кого ще се оплачеш?

— От Маруан бен Хакам! — и добавил:

Муауия силен, справедлив, достоен, благороден, умен и благопристоен!                 Търся правосъдие в рамките законни,                 че беда ме стигна и смъртта ме гони! Враг жесток отне ми жена и богатство, раздели ме с близки… И в твоето царство                 от смърт се спасявам… Макар не успяха                 преди — той пак иска душата ми плаха!

Пламнал огън в душата на Муауия и той викнал:

— Братко, разкажи ми какво ти се е случило!

И бедуинът заразказвал:

* * *

О, емир на правоверните! Имах си съпруга, тя ме обичаше, пред очите ми бе светло, на душата ми бе леко! Имах и стадо камили — те ми бяха опората! Но една година така се случи, че измряха и камилите, и конете, а аз останах без нищо! Когато баща й узна каква беда ме е стигнала, той си я взе и ме изгони. Отидох при твоя пълномощник Маруан бен Хакам. Той извика баща й и го запита за мене.

— Нито го знам, нито го познавам! — отговори му той.

— Нека емирът нареди да доведат жената и да я запитат дали думите на баща й са верни! — възкликнах аз.

Изпрати емирът да доведат неволницата, начаса си я хареса, прати ме в затвора и казал на баща й:

— Даваш ли ми я за жена? Ще ти платя хиляда динара, още десет хиляди дирхама и ще я освободя от брака й с този бедуин!

Съгласил се бащата. Извика ме пак Маруан, изгледа ме като разярен лъв и викна:

— Ей, бедуин, я се разведи с тази жена!

— Няма да се разведа! — отговорих аз.

Той нареди да ме измъчват. Тежки бяха тези мъки. Накрая разбрах, че не мога да направя нищо друго, освен да се разведа. Направих го, но той пак ме върна в затвора. Останах там, докато мине иддата. Ожени се за нея и ме изгони. Ето ме сега при тебе, да търся помощ и спасение!…

* * *

Бедуинът затреперил, зъбите му загракали, той паднал в несвяст и се заувивал като недоубита змия. А Муауия викнал:

— Как смее Бен Хакам да притеснява мюсюлманите и да посяга на харемите им!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че Муауия, поискал да му донесат дивит и перо и написал на Бен Хакам: „Научих, че си се изправил срещу народа си! Онзи, който има власт, трябва да се откаже от прищевките си!

Горко ти! Сторил си огромен грях! Аллах дано да те превърне в прах!            Дойде при мене момък честен, страдащ,            оплака се от теб! Нещастна младост! И пред Аллах закле се в страшна клетва — от вярата си той не се отметна!            А щом така жестоко съгрешил си,            ще смеля в прах аз костите ти гнили! Ти разведи се със Суад, прати я нам по Камит и по Наср бен Забиян!“

Запечатал писмото с печата си и го предал на двамата си най-верни стражи Камит и Наср бен Забиян, които изпращал с трудни задачи. Те го занесли на Маруан бен Хакам. Прочел го той, не можел да се противопостави на волята на халифа, затова се развел със Суад в присъствието на двамата халифски пратеници и я приготвил за път, като написал следното писмо да Муауия: „Емир на правоверните, не бързай да ме съдиш!

Да видим как обета си ти сам ще си изпълниш!    Греха не бих извършил, то бе ми против воля!    Не съм предател подъл! На колене те моля! Сега и ти ще видиш туй светло безподобно, — и ни човек, ни джин не са нему подобни!“

Пристигнали двамата пратеници при Муауия, прочел той писмото и казал:

— Май е прекалил с описанието на неволницата!

Наредил да му доведат жената и като зърнал прекрасното й лице, усетил, че такава хубост не бил виждал през живота си. Заговорил я и разбрал, че е сладкогласна и красноречива. Тогава наредил да доведат бедуина. Въвели го изтормозен и страдащ.

— Ей, бедуин! — заговорил го халифът. — Не се ли утеши вече, че са ти я взели? Ще ти дам вместо нея три неволници девици, за всяка от тях — по хиляда динара отгоре и всяка година ще ти изпращам достатъчно пари, за да станеш богат!

Задавил се бедуинът, дори на халифа му се сторило, че е умрял.