Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Халиа:
— От три години, шейх — продължи разказа си девойката, — непрестанно го моля за прошка, а той не ме и поглежда! Нито вест ми е пратил, нито дума ми е казал…
— А стар ли е, млад ли е?
— Какво говориш? Той е като месец в пълнолуние, още брада не му е поникнала! — възкликна тя.
— Трябва да се запозная с него! Ще се опитам да ви събера! А как се казва?
— Казва се Дамра бен Мугира и дворецът му е в Мирбад — тя засука ръкавите на робата си и написа следното послание: „Господарю, отзови се на зова на сърцето! Съжалявам за проявеното лекомислие! Пиша ти тази молба за прошка и знам, че няма да отговориш! Най-голямото ми желание е да хвърля поглед към тебе, когато пресичаш улицата — тогава една мъртва душа се връща към живот! Господарю, не си ли болен за любов, за да ми отговориш, а аз ще бъда благодарна и покорна пред Аллаха! Мир на тебе!“
Отидох при Мохамед бен Сулейман, а там бе пълно с лични хора. Видях момъка, когото търсех. Наистина бе над всички по хубост и емирът го бе поставил до себе си. Уверих се, че е Дамра бен Мутира, отидох в Мирбад и застанах пред портите му. Ето че момъкът се появи. Скокнах насреща му, подадох му свитъка. Той го прочете и каза:
— Шейх, ние вече я сменихме! — извика някаква неволница с изпъкнала гръд, която крачеше кръшно и бързо, подаде й писмото и нареди: — Отговори й ти!
Тя го прочете, прежълтя и възкликна:
— Аллах да ти прости, шейх, за това, което си донесъл!
Нямаше какво да правя повече там и се върнах при първата неволница, като влачех нозе в праха.
— Какво ми носиш? — запита тя.
— Страх и отчаяние! — отговорих й.
Нареди да ми дадат петстотин динара и ме отпрати. Тръгнах си. Но тъй се случи, че след няколко дни минах от същото място. Видях пред портите на девойката няколко приятели на Дамра. Те я молеха да се върне при него, а тя отговаряше:
— За бога, лицето му не ща да видя!
Видях в ръцете й писмо, в което пишеше: „Господарке, бъди жалостива към мен, Аллах да продължи живота ти! Не мога да ти опиша с думи и частица от онова, което ми се случи след раздялата ни. Макар грехът да е твой, аз съм пример за неизпълнение на обет. Изневерих на любовта си, но Аллах ми помогна ти пак мене да избереш! Мир на тебе!“
Огледах донесените дарове — те струваха поне трийсет хиляди динара… След време разбрах, че Дамра я взел за жена…
Приказка на Джамил бен Муаммар пред Харун ар-Рашид за момъка от бени узра
Веднъж слугата Масрур разказал следното:
Една нощ емирът на правоверните Харун ар-Рашид много се изпоти и ме запита:
— Масрур, кой от поетите сега е тук?
Излязох в коридора и намерих Джамил бен Муаммар ал-Узри от племето бени узра. Извиках го. Той застана пред халифа, който му каза:
— Джамил, знаеш ли някоя удивителна история?
— Знам, емир на правоверните! — отговори той. — Но каква история искаш — каквато съм гледал и видял или каквато съм чувал и съм си я представял?
— Каквато си гледал и видял! — отговори халифът. — Разказвай, Джамил!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Масрур:
По едно време, о, емир на правоверните — започна своя разказ Джамил, — бях влюбен до полуда в една мома. Наминавах да я зърна, тя бе моята мечта. После пасищата изсъхнаха и племето й я отведе на друго място. Но сърцето ме теглеше и аз реших да отида при нея. Възседнах камилата, закачих меча, грабнах пиката и потеглих. Яздех бързо. Бе тъмна мрачна нощ. Слизах из долове, изкачвах се по хълмове, слушах ръмженето на лъвове и воя на вълци. По едно време ме налегна сън, а камилата се отклонила от пътя. Както бях задрямал, нещо ме удари по главата. Стреснах се и видях, че съм в гора с потоци, птици пеят в клоните, дърветата са сплели клони над главата ми. Слязох от камилата, взех поводите в ръка, вървях и се любувах на природата, докато пътеката ме изведе пак в пустинята. Пак възседнах камилата, без да знам накъде вървя. Огледах равнината и в далечината зърнах огън. Насочих камилата натам и скоро се оказах пред огъня. Видях до него опъната шатра, забито копие, завързани коне и пасящи камили. Помислих си кой ли си е вдигнал шатрата на това място.