И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че бащата казал на сина си Али Мисри:
— Оставям ти безчет богатства! Дори да харчиш по петстотин динара на ден — няма да станат по-малко! Но, синко, ти трябва непрекъснато да възхваляваш Аллаха, да следваш делата на избрания от него пророк, мислите, които той ни е оставил в наследство, правилата, с които той разпорежда и забранява! Бъди настойчив, когато раздаваш блага! Трябва да се грижиш за бедните и нещастните и да избягваш лошите приятелства! Гледай благосклонно, особено към съпругата си, която е от знатен род! Тя носи дете в утробата си и дано Аллах те дари с праведно потомство!
Заплакал горчиво синът и рекъл:
— За бога, татко, ти сякаш че ми говориш на прощаване!
— Така е, синко! — отговорил бащата. — Аз си знам хала, а ти не забравяй съветите ми!
Целунал го синът, в този миг бащата се представил пред Аллах. Тежка скръб налегнала Али. Събрали се бащините му приятели и му помогнали да погребе баща си.
Известно време излизал само за да се помоли, всеки петък посещавал гроба на баща си, докато един ден дошли няколко негови връстници, все търговски синове и рекли:
— Докога ще живееш с тази твоя скръб? Оставил си и работа, и търговия, с приятели не се срещаш!
Заедно с тях бил проклетият дявол Иблис. Той им подсказвал зли мисли. Те го подмамили да излезе заедно с тях:
— Хайде, ще отидем до еди-коя си градина, ще се поразведриш там и ще те напуснат тъги и лоши мисли!
Всички се запътили към тази градина. Един бил донесъл обяд. Яли, пили и се веселили, после всеки се прибрал вкъщи. И още не се било съмнало, когато пак дошли при него:
— Хайде, тръгвай с нас в еди-коя си градина! Тя е по-хубава и по-приятна от вчерашната!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Али Мисри пак яхнал мулето си и се запътил с връстниците си към посочената градина. Един бил приготвил обяд и го донесъл заедно с голяма стомна силно вино. Нахранили се, налели от виното и казали на Али:
— Пийни си! Това премахва скръбта и връща радостта!
Дълго го убеждавали, докато накрая го склонили да пие. После всички се прибрали. Главата на Али се въртяла от виното и на този хал той влязъл при жена си.
— Какво си се променил такъв? — запитала тя.
— Днес се веселихме! — отговорил той. — Един донесе някаква течност, всички пиха от нея, пих и аз и сега ми се върти главата!
— Господарю, нима забрави съветите на баща си! — възкликнала тя.
— Ама това са все търговски синове! — отговорил той. — Те не са съмнителни приятели!
И така ден след ден той се събирал с тези приятели, сменяли едно място с друго, ядели, пиели и накрая му рекли:
— Ние всички се изредихме, сега дойде твоят ред!
— Така да бъде! — викнал той.
На другата сутрин донесъл всичко нужно за ядене и пиене, два пъти повече, отколкото те носели, докарал готвачи, прислужници и кафеджии. Отишли в голяма градина, цял месец изкарали в ядене и пиене, веселили се и слушали песни на неволници. В края на месеца усетил, че е похарчил доста пари, но Иблис му прошепнал:
— Да харчиш на ден колкото похарчи за месец — парите ти пак няма да се свършат!
И продължил да харчи така цели три години. Жена му го съветвала, напомняла му бащините съвети, но той не я слушал. Накрая се свършили всичките пари. Започнал да взема от скъпоценностите, да ги продава, докато накрая и те се свършили. Започнал да продава къщи и земи, докато и от тях нищо не останало. Изхарчил всичко. Останал му само домът, в който живеели. Започнал да кърти от облицовката мраморни плочи и греди, продавал ги, но пак изхарчил всичко. Накрая продал и къщата и похарчил последните пари. А онзи, който я бил купил, му рекъл:
— Къщата ми трябва! Търси си място за живеене!
Опомнил се Али, като видял, че му останала само жена му, която му била родила момче и момиче. Наел си едно ъгълче в някакъв обор и заживял там. Нямало дори с какво да се прехрани.
— Аз те предупреждавах! — казала жена му. — Как сега ще нахраниш децата ни? Иди и обиколи синовете на търговците, пък дано ти дадат нещо!
Дигнал се Али, обиколил приятелите си един по един, но всеки му обръщал гръб и му наговарял неприятни и обидни думи. Върнал се при жена си и казал: