— Нищо не ми дадоха!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че съпругата на Али отишла при съседката да изпроси нещо, за да хапнат.
Разказала й за всичко, което ги било сполетяло, а жената й дала всичко, от което имала нужда за цял месец напред. Мъжът й заплакал и казал:
— Щом имаш всичко това, аз ще се запилея нанякъде, пък дано всевишният Аллах ни избави от бедата!
Целунал той децата си, сбогувал се с жена си и тръгнал, накъдето му видят очите. Вървял, що вървял, стигнал до Булак и там видял кораб, който тръгвал за Думият. Слязъл от кораба, без сам да знае накъде е тръгнал. Видял друг кораб, пътуващ за Шам. Качил се на него и така от кораб на кораб се озовал в Дамаск. Там видял керван, който тръгвал за Багдад, и той тръгнал с него. Всевишният Аллах умилостивил душата на един търговец и той го хранил и поил, докато до Багдад останало един ден път. Точно тогава разбойническа дружина пресякла пътя на кервана, отнела им всичко, което имали, малцина се спасили. Али Мисри се затичал към Багдад и стигнал пред портите му по залез-слънце. Но не успял да влезе, само видял отдалече как стражите ги затварят.
— Пуснете ме при вас! — замолил се той.
Пуснали го стражите и го заразпитвали:
— Откъде си? Накъде си тръгнал?
— Аз съм от Кайро! — отговорил той. — Въртя търговия, имам стоки, роби и слуги! Изпреварих кервана си, за да подбера място да почна търговията си! Но ме погнаха разбойници, взеха ми мулето и всичко, което имах, едвам се спасих.
— Остани с нас до сутринта, пък утре ще си намериш място, което ти подхожда! — рекли му стражите.
Хапнали всички заедно и Али останал с тях до сутринта. После един от стражите го отвел при един багдадски търговец. Разказал му Али измислената си история, човекът повярвал, отвел го в дюкяна си, после го завел у дома си, дал му богата дреха от своите…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че търговецът викнал на един от робите си:
— Ей Масуд, покажи на този господин двете къщи! Която му харесва, дай му ключа й и се връщай!
Отишли в сокак с три къщи една до друга, нови, заключени. Отворил робът първата, огледали я, огледали втората и Али запитал:
— А тази третата, голямата, на кого е?
— И тя е на господаря ми! — отговорил робът.
— Ами отвори я да видя и нея!
— Не може! Тя е омагьосана! Който се засели в нея, умира! Дори не отваряме вратата, за да го извадим, ами се качваме на покрива на една от двете съседни и го изтегляме от там с ченгели. Господарят реши да не я дава на никой!
— Все пак отвори я, да я огледам! — казал Али и си помислил: „Нали точно това търся! Ще се настаня в нея, ще умра и ще се отърва!“
Робът отворил вратата, Али влязъл и видял къща, каквато не бил виждал, и казал:
— Избирам тази! Дай ми ключа!
— Не мога да ти го дам, преди да съм се посъветвал с господаря! — отговорил робът, отишъл при господаря и му рекъл: — Египетският търговец заяви, че ще живее само в голямата къща!
Отишъл търговецът при Али Мисри и му рекъл:
— Господине, нямаш ти нужда от тази къща!
— Не, само в нея ще живея и в никоя друга! — настоял Али.
— Тогава нека подпишем едно условие! Ако ти се случи нещо, аз не нося никаква отговорност!
— Щом искаш — дадено!
Довели свидетели от кадийството, Али написал условието, подписал го и търговецът си го взел и му дал ключа. Али влязъл в къщата. Посред вътрешния двор видял кладенец и до него — мех за вадене на вода. Спуснал го в кладенеца, напълнил го, измил се. Привечер робът му донесъл вечеря. Той запалил свещта, вечерял, отпуснал се и си помислил: „Хайде ставай и се качвай на горния кат, постилай си там — ще е по-добре, отколкото да спиш тук!“ Станал и се качил на горния кат. Постлал си, прочел си нещо от Корана и изведнъж чул, че някой го вика:
— Ей, Али, син на Хасан, да ти спусна ли златото?
— Че къде е това злато, дето ще ми спущаш? — запитал Али.
И още недоизрекъл думите си, когато върху него се излели като стрели от катапулт безброй златни динари — те се сипали, докато напълнили залата.