— Сега ме пусни да си ходя! — казал гласът. — Аз си свърших работата, дадох ти имането!
— Заклевам те в името на всемогъщия Аллах, кажи ми що за злато е това? — запитал Али.
— Това злато ти е предопределено от най-древни времена! — отговорил гласът. — Ние идвахме при всеки, който се заселваше на това място и го питахме: „Ей, Али, син на Хасан, да ти спусна ли златото?“ Щом се изплашеше от думите ни, разбирахме, че не е този, когото търсим, затова му чупехме шията. Когато ти се появи и те позовахме, стана ясно, че ти си стопанинът на златото, и затова ти го спуснахме. Ти имаш и още едно съкровище, в Йемен! Щом отидеш там, непременно да си го вземеш! Сега искам да ме пуснеш!
— За бога, няма да те пусна, докато не ми донесеш и онова в Йемен! — възкликнал Али.
— Ако ти го донеса, ще освободиш ли и мене, и неговия страж? — запитал джинът.
— Разбира се! И още — имам жена и деца в Кайро. Искам да ми ги доведеш тихичко, да са здрави и читави!
— Ще ти ги доведа с керван под паланкин, със слугите, свитата и съкровищата! — отговорил джинът и му поискал три дни срок.
Заоглеждал Али Мисри къщата, търсел къде да скрие златото. В един от ъглите видял плоча. Повдигнал я, влязъл вътре и видял голям хамбар, пълен с празни чували. Вземал чувал по чувал, пълнел ги със злато и ги вкарвал в хамбара. Когато събрал всичкото злато, върнал плочата на мястото й. После се върнал и заспал на скамейката зад вратата. Едва бил задрямал, когато някой почукал. Отворил — пред него стоял слугата. Щом го зърнал жив и здрав, робът се завтекъл при господаря си и му казал:
— Господарю, търговецът, който се настани в къщата на джиновете, е жив и здрав!
Господарят му, щом видял Али, го прегърнал и запитал:
— Какво направи Аллах с тебе?
— Само добро! — отговорил Али. — Постлах си горе в мраморната зала! Казах си нещо от Корана, спах до сутринта, измих се, помолих се, слязох и седнах на скамейката!
— Хвала на Аллаха, че си жив и здрав! — възкликнал стопанинът…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И ШЕЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че стопанинът пратил на Али Мисри роби, мамелюци, неволници и покъщнина. Подредили те къщата от горе до долу, постлали я с най-хубави килими. Щом търговците узнали за идването му, взели го при себе си на пазара и запитали:
— Кога ще ти дойде стоката?
— След три дни ще влезе в града! — отговорил той.
Минали три дни и при него се появил стражът на първото съкровище.
— Ела и посрещни съкровището, което съм ти донесъл от Йемен заедно с близките ти! — рекъл той. — Част от него е в пари, а другата част са много стоки, натоварени на мулета, коне, камили и мамелюци — всички те са джинове!
Али отишъл при търговците и им казал:
— Да излезем и да посрещнем кервана със стоката ми! Заповядайте със семействата, за да посрещнем и семейството ми!
Изпратили те да извикат семействата им, спрели в някаква градина извън града и поседнали. И докато си приказвали, вдигнал се облак прах до небесата, а под него — керван с водачи, мулета, камили и роби, които вървели с песни и танци. Водачът му пристъпил към Али Мисри, целунал ръката му и рекъл:
— Извинявай, господарю, че се позабавихме! Искахме да влезем в града още вчера, но се уплашихме от дружина крайпътни разбойници и поизчакахме, докато Аллах ги отдалечи от нас!
Всички се проточили в дълга колона. Търговците се чудели на мулетата, натоварени със сандъци, жените им пък гледали с удивление дрехите на съпругата и децата на Али и си казвали:
— Такива дрехи няма дори багдадският цар!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че джиновете събрали всичко по складовете. Седнали всички весели и доволни, донесли най-хубави гозби и сладкиши, нахранили се, пили най-изискани питиета, после се измили с розова вода и благовония, накрая се прибрали по домовете си. Само стопанинът на къщата, в която заживял Али Мисри, останал при него и му говорел:
— Нека слугите вкарат мулетата и другия добитък в оборите!
— Те ще си тръгнат още тази нощ! — казал Али Мисри.
Той разрешил на джиновете, когато се мръкне, да си ходят. Сбогували се с него, напуснали града и полетели към своите краища. Когато стопанинът се прибрал у дома, Али отишъл при семейството си и запитал: