— Как живяхте през цялото време?
Разказала му съпругата за мъките, голотията и глада.
— А как дойдохте? — запитал той.
— Господарю! — отговорила тя. — Вечерта си легнах с децата и не усетих как някой ни вдигна и полетяхме. Нищо лошо не ни се случи! Кацнахме на място, подобно на бедуински стан! Видяхме там натоварени мулета и паланки. „Кои сте вие?“, запитах. „Какви са тези товари? Къде сме?“ „Ние сме слуги на търговеца Али Мисри!“, отговориха ми слугите. „Пратиха ни да ви вземем и да ви отведем при него в Багдад!“ „А близо или далече е този град?“, запитах. „Само една нощ път!“ После ни качиха в паланкина и още преди съмване бяхме тук!
— А кой ви даде тези дрехи? — запитал Али Мисри.
— Керванджията! — отговорила жена му. — Той отвори един сандък, извади от него тези дрехи, даде ми и ключа и ми рече: „Пази го и го дай на мъжа си!“
Тя извадила ключа, подала му го, а той запитал:
— Ще познаеш ли кой беше този сандък?
— Разбира се, ще го позная! — отговорила тя.
Двамата слезли в мазето и тя познала сандъка. Извадил Али ключа и отключил — вътре били ключовете на останалите сандъци. Заотварял сандък след сандък и заразглеждал скъпоценните накити, камъни и метали — съкровища, каквито нямат и царете. Пак ги заключил. Завел жена си при плочата с халката, отместил я, влезли вътре и той й показал какво има там.
— Откъде имаш всичко това? — запитала тя.
— Това е от божията щедрост! — отговорил той и й разказал всичко, както си било.
— Всичко това си получил благодарение на бащината ти молитва! — казала тя. — Преди да умре, той молеше Аллах, ако те хвърли в трудност, бързо да те измъкне от нея! За бога, господарю, не се връщай при съмнителните си приятели!
— Приемам съвета ти! — рекъл той. — Ще моля Аллах да отдалечи от нас лошите приятели! Нека следваме праведния път на неговия пророк!
Така заживял Али с жена си и децата си. Наел си дюкян, сложил за продажба някои скъпоценни камъни и метали, седял вътре и продавал. Станал най-личен между търговците в Багдад. Чул за него царят на Багдад и пратил човек да го повика. Взел той четири тепсии от червено злато, напълнил ги със скъпоценни камъни и метали, каквито никой не притежавал, явил се при царя и му казал:
— Царю честити, твоят роб ти носи дар и моли благоволението ти да го приемеш!
Поставил четирите тепсии пред него, открил покривалата им. Загледал се царят и видял скъпоценности, каквито никога не бил притежавал — те стрували цели хазни с пари!
— Приемам дара ти, търговецо! — казал той. Али целунал ръката му и си отишъл. Викнал царят големците на царството си и ги запитал: — Колко царе пожелаха ръката на дъщеря ми?
— Много! — отговорили те.
— А някой от тях носил ли ми е подобен дар?
— Не, защото никой не притежава нещо такова!
— По волята на Всевишния ще омъжа дъщеря си за този търговец! Какво ще кажете?
— Твоята повеля е закон! — отговорили първенците.
Царят показал на жена си тепсиите и я запитал:
— Това е от един египетски търговец, който е дошъл в града ни! Аз изпратих човек да го извика, за да се сприятелим, пък ако има някои скъпоценности — да ги купим за зестрата на дъщеря ни! Той донесе тези тепсии в дар! Сърцето ми се отвори към него и аз пожелах да му дам дъщеря си за жена! Ти какво ще кажеш?
— Това е божие и твое дело, царю честити! — отговорила царицата. — Да бъде онова, което е пожелал Аллах!
На другия ден царят събрал дивана си и наредил да доведат всички търговци на Багдад заедно с търговеца Али Мисри. Всички се събрали и той рекъл:
— Доведете кадията! — и когато кадията дошъл, продължил: — Кадия, запиши брака на дъщеря ми с търговеца Али Мисри!
— Извинявай, господарю и владетелю! — възпротивил се Али. — Не е правилно търговец като мене царски зет да става!
— Аз ти давам и везирство! — рекъл царят и начаса го направил везир.
Седнал Али в креслото на везира и рекъл:
— Царю честити, ти ми дари всичко това, но позволи ми да кажа нещо! Макар твоята благородна воля е да ме ожениш за дъщеря си, аз ще ти кажа, че трябва да я ожениш за моя син! — казал Али.
Изпратили един от мамелюците и той довел сина на Али. Царят открил, че той е по-хубав дори от дъщеря му.
— Как се казваш? — запитал го царят.
— Хасан се казвам, господарю мой султан! — отговорил момъкът, който бил четиринайсетгодишен.