— Запиши брака между дъщеря ми Хасна ал-Уджуд и Хасан — син на търговеца Али Мисри! — разпоредил се царят на кадията.
Така оженили двамата, а Али Мисри станал везир…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато Али Мисри влязъл при жена си във везирска дреха, тя възкликнала:
— Това пък какво е?
Той й разказал за станалото и добавил:
— Царят омъжи дъщеря си за сина ни Хасан!
На сутринта царят наредил да вдигнат сватба. Празникът продължил цели трийсет дни. Когато царицата видяла зетя си, много го обикнала, много уважила и майка му. Царят наредил да вдигнат дворец за Хасан и той заживял в него с царкинята. Майка му стояла при тях по цели дни и рядко се връщала у дома си. Един ден царицата рекла на царя:
— Царю, майката на Хасан не бива да стои постоянно при сина си, пък да оставя везира сам, но не може и да бъде и през цялото време при везира, а да оставя сина си и снаха си сами!
— Разбрах те! — казал царят.
Наредил той до двореца на Хасан да се вдигне трети дворец — и на везира, за да се пренесе той в него. Прозорците на трите двореца били обърнати едни срещу други. Когато царят искал да поговори с везира си, или пеша сам отивал при него, или го викал при себе си да дойде пеша. Същото било за Хасан, жена му, майка му и царицата. Така живели те доста време, но ето че царят се разболял. Събрал той големците на държавата и им казал:
— Аз съм тежко болен! Искам всички до един да дадат съгласието си да закълна някого да бъде ваш цар, че да съм спокоен!
— Всички желаем цар да бъде твоят зет! — рекли те.
— Доведете ми утре най-главния кадия, всички големци, емири и везири, та всичко да бъде, както се полага!
На сутринта всички се събрали в дивана и царят казал:
— Велможи на Багдад! Кого искате за цар след смъртта ми? Искам в присъствието на всички вас да го закълна в царщината още докато съм жив!
— Всички сме съгласни това да бъде Хасан, везирският син! — отговорили събралите се.
— Щом така мислите, доведете го тук! — наредил царят.
Довели Хасан при царя, който рекъл:
— Хасане, всички велможи се договориха да те направят цар след смъртта ми! Искам да те закълна, преди да умра, че да сме свършили и тази работа!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Хасан целунал земята пред царя и рекъл:
— Владетелю! Че между емирите има много по-достойни от мене! Не ми възлагайте това тегло, царю!
— Искаме само тебе за цар! — викнали всички велможи.
— Но баща ми е по-възрастен от мене, не е правилно аз да стоя по-високо от него!
— Аз желая същото, което тези мои братя! — казал баща му. — Те са доволни от тебе и се договориха ти да си цар! Не се противи на царската воля, синко!
— Кадия, напиши договор със съгласието на всички емири, че Хасан, съпруг на дъщеря ми, ще бъде техен цар! — рекъл царят.
Кадията написал договора, подписал го, а всички се заклели пред царя. Царят пък заклел зет си и му наредил да седне на царския трон. През този ден той управлявал, както се полага, раздал богати дарове на големците и всички се разотишли. Хасан останал при своя тъст и му целунал ръцете.
— Хасане! — казал царят. — Когато управляваш своя народ, следвай повелите на Аллаха!
— С твоята молитва, татко, аз ще успея! — рекъл Хасан.
Старият цар живял още три дни, а после отпътувал в лоното на Всевишния. Така Хасан останал единствен цар. Народът му се радвал и всичките му дни били щастливи. Баща му останал велик везир. Много дълго време царувал той в Багдад, царската дъщеря му родила три мъжки рожби, които го наследили след смъртта му. Всички живели весели и доволни, докато не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва! Хвала на онзи, който е вечен и държи в ръка живота и смъртта на всеки от нас!
Приказка за Али Баба, четирийсетте разбойници и неволницата Марджана
Разказват, че в далечни времена в един от градовете на Хорасан живели двама родни братя. Единият се казвал Касим, а другият — Али Баба. Баща им починал и им оставил нищожно наследство. Братята си го поделили по закон без спорове и ругатни. След делбата Касим се оженил за богата жена, която имала земи и дюкяни, започнал да върти алъш-вериш, богатството му пораснало и той се славел между почтените богати мъже.