А това място било създадено от разбунтувани джинове, то било омагьосано и се пазело с велики заклинания. Думите „Сусам, отвори вратата!“ били тайното средство, което сваляло забраната и открехвало портичката.
Щом видял, че вратата е отворена, Али Баба влязъл и вратата зад него се затворила. Изплашил се, но като си спомнил думите „Сусам, отвори вратата!“, страхът му се разсеял. „Няма защо да се тревожа, че вратата се е затворила, щом знам тайната дума, с която да я отворя!“ Мислел, че вътре ще е тъмно, и много се зачудил, като видял, че се е озовал в просторна светла зала от мрамор, добре иззидана, с високи сводове. От нея влязъл в друга стая, по-обширна и по-просторна, и открил там такива богатства и редки вещи, които перото е безсилно да опише. Там били събрани отливки от чисто злато и сребро, новоизсечени динари и поизтъркани дирхами. Всичко лежало на купчина като пясък или чакъл и никой не можел да го преброи. Минал в трета стая, още по-хубава и по-красива. Там били подредени най-хубавите дрехи от всички страни. Нямало на света плат, който да не се намирал в тази стая, независимо дали бил сирийски или от най-далечните краища на Африка и даже от Китай, Синд, Нубия и Индия. От там Али Баба влязъл в стая със скъпоценни камъни — рубини, изумруди, топази, елмази и др. Бисерите били на купчини, а ахатите се търкаляли по земята с коралите. Накрая влязъл в стаята с благовонията и намерил в нея най-добрите видове и най-прекрасните разновидности от аромати. Полъхвало на алое и мускус, надигал се дъх на амбра и момина сълза, навсякъде се носел ароматът на зюмбюл, благоухаело на шафран, сандаловото дърво пък се търкаляло по пода като цепеници за огнище, а мандалът — като захвърлени съчки.
Али Баба замръзнал от учудване, загубил ума и дума. Той постоял известно време в недоумение, после внимателно заразглеждал скъпоценностите. При бисерите въртял в ръцете си невиждано бисерно зърно, разхождал се сред рубините, подбирал скъпоценни камъни, потърсил някое и друго парче платно, обшито с ярко злато, което особено му харесало, разхождал се сред отрязъците мека нежна коприна, вдъхвал аромата на алоето и другите благовония. После си помислил: „Дори да са събирали дълги години тези богатства, разбойниците не биха могли да натрупат и малка част от тях! Значи съкровището е съществувало, преди те да влязат тук, и са го завладели незаконно. Ако аз използвам случая и взема съвсем мъничко от това огромно богатство, това няма да е грях, никой не може да ме упрекне. А щом богатството е такова огромно, кой ли ще забележи, че е взето мъничко!“
Така той решил да подбере част от разхвърляното злато. Започнал да изнася торбите с динарите навън и всеки път, когато искал да излезе или да влезе, казвал: „Сусам, отвори вратата!“ — и тя се отваряла. После натоварил торбите на магаретата и ги поприкрил с малко дърва. Подкарал животните и се прибрал у дома радостен и със спокойно сърце…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато влязъл в дома си, Али Баба заключил вратата, вързал магаретата на яслите, сложил им сено, после взел една торба, качил се при жена си и я сложил пред нея. След туй й донесъл друга торба. Така носил торба след торба, докато не пренесъл всичките, а тя го гледала изненадана и се чудела какво прави. Опипала една от торбите, усетила твърдостта на динарите, лицето й пожълтяло, защото си помислила, че толкова пари сигурно са крадени.
— Какво си направил, нещастнико! — възкликнала тя. — Не ни трябват чужди пари! Стига ми онова, което ми е предопределил Аллах, и съм съгласна да живея в бедност!
— Нека душата ти е спокойна! — рекъл Али Баба. — Никога моята ръка няма да докосне нещо забранено! Намерих тези пари в една съкровищница и ги донесох тук!
И той разказал всичко, което му се било случило — а от повторения полза няма! Заръчал й да си затваря устата и да пази тайната. Много се учудила тя на този разказ, огромна радост я обхванала. А той изпразнил торбите посред стаята — златото било няколко купчини. Тя се объркала, започнала да брои динарите, но той й рекъл:
— Горко ти, и за два дни няма да ги преброиш, пък и никаква полза от това няма! Най-добре ще е да изкопаем една яма и да ги заровим, за да не се разкрие работата!
— Щом нямаш желание да ги броиш, трябва поне да ги измерим, да знаем поне приблизително колко са! — рекла тя.