— Прави каквото щеш, но се боя, че ще се разкрие тайната ни и ще съжаляваме! — казал Али Баба.
Не обърнала жената внимание на мъжовите си думи, а, обратно — излязла да вземе от някого крина, тъй като поради бедност нямали крина. Отишла при жената на Касим, помолила я за крина, а тя си помислила: „Жената на Али Баба е бедна, тя никога не е мерила каквото и да е с крина! Защо ли й е потрябвала крината? Трябва да разбера!“ Така й се искало да узнае, че залепила за дъното на крината малко восък, за да може премерваното да залепне за него. После я дала на жената на Али Баба, тя я взела, бързо се върнала у дома и седнала да мери златото. Оказало се, че са десет крини. Зарадвала се, казала го на мъжа си. По това време той бил изкопал посред двора голяма яма. Изсипали вътре златото, засипали с пръст и тя побързала да върне крината на етърва си…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ШЕЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато жената на Али Баба си тръгнала, жената на Касим надзърнала в крината и видяла на дъното й залепен за восъка цял динар. А тя знаела, че Али Баба е беден. Поседяла малко в недоумение и си помислила: „Али Баба само се преструва на беден, а мери златото си с крини! Откъде е взел такова огромно богатство?“ Завист нахлула в душата й. Почакала мъжа си в най-отвратително настроение. А Касим, мъжът й, всеки ден оставал в дюкяна си до вечерта. Жената горяла от нетърпение да си дойде по-бързо. Когато се мръкнало, Касим се прибрал. Видял жена си да седи тъжна и унила. Той много я обичал и запитал:
— Какво ти се е случило, о, наслада на очите ми и радост на сърцето ми? Защо си тъжна и плачеш?
— Ти наистина не можеш да си правиш сметките! — възкликнала жена му. — О, защо не се омъжих за твоя брат! Той уж външно е беден, всички виждат, че живее като просяк, но има толкова пари, че ги мери с крини! А ти се гордееш с богатството си, а всъщност си жалък бедняк в сравнение с него, защото броиш динарите си един по един!
И тя разказала на мъжа си какво й се било случило. Касим видял с очите си динара, който се бил залепил на дъното на крината, и разбрал, че щастието се е открило за брат му. Не се зарадвал на това, обратно — сърцето му обрасло със завист, защото бил подъл, нечестен и скъперник. Цялата нощ с жена му нито сън ги хващал, нито дрямка и когато утрото засияло, отишъл при брат си. Али Баба го посрещнал радостно, сложил го да седне на най-почтеното място. Наместил се Касим и му рекъл:
— Братко, ти защо живееш в бедност и нужда, когато имаш богатства, които огън не може да изгори? Защо живееш като просяк при твоите възможности да харчиш много? Каква полза от парите, ако човек не ги използва?
— О, ако бях такъв, какъвто казваш! — възкликнал Али Баба. — А аз съм си беден, нямам си друго богатство освен брадвата и магаретата! И защо ми говориш такива думи?
— Лъжата и хитростта няма да ти помогнат! — възразил Касим. — Ти не можеш да ме излъжеш и онова, което криеш, вече се знае! — той показал на Али Баба динара, който бил залепнал на восъка, и продължил: — Ето какво намерихме в крината, която ви дадохме! Ако богатството ти не беше голямо, не бихте мерили златото си с крини!
Али Баба разбрал, че причината за разкриването на тайната му е глупостта на жена му, но кой ли кон не се спъва и кой ли гвоздей не ръждясва! Не можел повече да крие тайната. Пък и парите били прекалено много, повече, отколкото ум можел да побере, неговата част нямало да стане по-малка, ако я разделял с брат си! Такива пари нямало да се похарчат за сто години по колкото и да харчели на ден! Разказал на брат си историята и рекъл:
— Братко, нека всичко, което съм донесъл, си го разделим поравно, а ако искаш повече, ще ида да ти донеса! Знам тайната дума и ще изнеса, което пожелаем!
— Аз на такава делба не съм съгласен! — казал Касим. — Заведи ме на мястото и ми разкрий тайната на влизането! Както ти си влязъл и си взел каквото ти се ще, така и аз ще вляза и ще взема каквото ми харесва!
— Ще ти кажа всичко! — възкликнал Али Баба. — Аз се колебах само заради разбойниците — да не ти сторят нещо лошо! Щом искаш да влезеш влез. Нито полза имам от това, нито вреда! Вземи колкото ти се иска! Не можеш да пренесеш всичко, там винаги ще има много повече, отколкото си взел!
Али Баба показал на Касим пътеката към съкровището, научил го на думите „Сусам, отвори вратата!“ и добавил:
— Запомни добре тези думи, да не ги забравиш! Боя се от разбойниците и последствията от цялата тази работа!…