Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Касим не обърнал внимание на предупрежденията, върнал се у дома си развеселен, приготвил десет мулета, натоварил всяко с по два празни сандъка, сложил необходимите върви и въжета и си легнал да спи, като си мислел да вземе всички богатства, без да ги дели. Когато зората се пръкнала, наместил товара върху мулетата и ги подкарал бързо към планината. Намерил вратичката сред тревите и бързо произнесъл:
— Сусам, отвори вратата!
И тя се отворила. Касим побързал и влязъл, алчен да вземе всички богатства, но едва прекрачил прага, и вратата зад него се затворила. Обходил всички стаи, загубил ума и дума, като видял толкова неща невиждани. Дощяло му се да прибере наведнъж всички богатства. Взел торба със злато, метнал я на гърба си, приближил се до вратата и понечил да каже нужните думи, за да се отвори, тоест да произнесе „Сусам, отвори вратата!“. Но тези думи не му идвали на ум, бил ги забравил. Опитал да си ги спомни, но те все бягали от паметта му. „Ечемик, отвори вратата!“, казал той, но вратата не се отворила. „Жито, отвори вратата!“, рекъл, но вратата дори не се помръднала. „Просо, отвори вратата!“, викнал, но вратата останала затворена. Така той викал един вид зърно след друг, изброил названията, които му дошли на ум, но думите „Сусам, отвори вратата!“ били изчезнали от паметта му. Касим смъкнал златото от гърба си и седнал. Отново се опитал да си спомни какво зърно бил споменал брат му, но не успял. Разкайвал се за стореното и си говорел: „Ех, ако се бях задоволил с това, което ми предложи брат ми, ако не бе тази алчност, която скоро ще стане причина за моята гибел!“ Ту викал и си говорел на висок глас, ту плачел и се укорявал мълчаливо. Минали дълги часове, времето течало бавно, а той си седял и всяка минута му се струвала дълга като век. Страхът и ужасът растели, накрая възкликнал в себе си: „Загинал съм! Няма как да се измъкна от този тесен затвор!“…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че по същото време разбойниците завардили някакъв керван, заграбили големи богатства и после тръгнали към съкровищницата, за да оставят там плячката. Забелязали мулетата с натоварените на тях сандъци и се разтревожили. Спрели конете, спешили се, измъкнали мечовете и като не видели никого, пристъпили към вратата. А Касим, като чул тропота на конете и гласовете на хората, разбрал, че това са разбойниците, за които бил говорил брат му. Притаил се зад вратата, а главатарят на разбойниците казал:
— Сусам, отвори вратата!
Вратата се отворила. Касим се втурнал напред, търсейки спасение, сблъскал се с главатаря и го съборил. Замятал се между тях, измъкнал се от първия, от втория, от третия, но те били четирийсет, не можел да избяга от всички. Един го ударил с копието в гърдите така, че острието му блестящо изскочило откъм гърба. Така се свършил срокът на Касимовия живот. Разбойниците влезли в съкровищницата и забелязали, че все пак нещо от нея е взето. Дошло им на ум, че убитият Касим е взел липсващите скъпоценности, но не могли да разберат как се е добрал до това непознато и скрито от очите място. Като го видели мъртъв и неподвижен, се успокоили.
— Хвала на Аллаха, който ни избави от този проклетник! — рекли те, разсекли тялото му на четири къса и ги закачили зад вратата да служат за предупреждение на всеки, който се осмели да влезе на това място. После излезли, вратата се затворила както преди, яхнали конете и си отишли…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И СЕДЕМДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че жената на Касим цял ден чакала мъжа си и си мислела, че той ще й донесе богатствата, които така желаела. Но когато се мръкнало, а той все не се връщал, се разтревожила и отишла при Али Баба и му разказала всичко. Той започнал да я успокоява:
— Не се тревожи! Сигурно има някаква причина да не се е прибрал! Може да е решил да не се спуща в града през деня, да не станат нещата известни. Сигурно ще се върне през нощта! Работата ще свърши добре! А ти се прибери!