Още преди изгрев-слънце на другия ден Марджана отишла при един обущар на име Мустафа. Той бил човек в доста напреднала възраст, дребен на ръст, с голяма глава, с дълга брада и мустаци. Винаги отварял работилницата си призори, бил първи на пазара. Тя го поздравила и сложила в ръката му динар. Той дълго въртял монетата между пръстите. Разбрал, че Марджана е намислила с негова помощ да свърши някоя хитра работа, и й казал:
— Какви са желанията ти и аз ще ги изпълня!
— Вземи игла и конец, измий си ръцете, обуй си сандалите и ми позволи да ти завържа очите! — рекла Марджана. — Ще дойдеш с мене, за да свършиш една ловка работа! За това ще получиш награда на земята и на небесата! — и сложила в ръката му още един динар.
Шейхът скочил на крака и рекъл:
— На твоите услуги! Каквото поискаш — ще го направя!
Затворил работилницата си, взел конци, игли и всичко нужно за шиене. Марджана завързала очите му, за да не познае той мястото, където го води. Хванала го за ръка и тръгнала. Той тръгнал с нея по улици и сокаци като сляп, без да знае къде отива. Тя го водела ту надясно, ту наляво, удължавала пътя, за да го обърка, за да не разбере накъде върви. Стигнали пред къщата на покойния Касим и тя влязла с шейха, където се намирало тялото на нейния господар. Тогава снела превръзката от очите му. Когато очите на шейха се отворили, той видял, че се намира в непозната стая и пред него е тялото на убит и разсечен човек. Затреперили се коленете му, но Марджана му рекла:
— Не бой се! От тебе се иска само да съшиеш частите на този убит човек, така че тялото му да стане едно цяло!
Тя му подала трети динар, шейхът го скрил в пазвата си и си помислил: „Сега трябва да се водя от хладна мисъл. Аз съм в стая, която не познавам, сред хора, които са ми неизвестни. Остава само да се подчинявам! Не съм отговорен за кръвта на този човек! Зашиването не е забранено, така че няма да съм грешен!“ Започнал да съшива частите на убития, докато те се превърнали в едно цяло. Свършил работата си, Марджана пак му завързала очите, спуснала се с него на улицата и пак тръгнали от сокак в сокак, докато не го довела до работилницата му още преди хората да са излезли от домовете си. Там снела превръзката от очите му и рекла:
— Не разказвай за онова, което видя! Не говори за нещо, което не те засяга, че може да те постигне нещо, което не ти приляга!
Дала му още четвърт динар, върнала се у дома, донесла гореща вода и сапун и измила тялото на господаря си. После го облякла в нови дрехи, сложила го в ложето, извикала Али Баба и жена му, разказала им какво била направила, и рекла:
— Сега вече обявете за смъртта на Касим!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че жените завикали, заплакали, заскубали си косите. По града се пуснала мълвата за смъртта на Касим. Дошли миячите, за да измият мъртвия по обичая, но Марджана им казала, че вече е измит, намазан с благовонни масла и увит в саван. Тя им платила повече, отколкото трябвало, и те си отишли със спокойна съвест. Донесли носилка, сложили тялото на нея и тръгнали към гробището. Изровили гроб, погребали го. Така всички мислели, че Касим е умрял от своя смърт.
Когато минал законният срок, Али Баба се оженил за жената на брат си и преспал с нея. Хората одобрявали постъпката му и смятали, че е породена от голямата му любов към брат му. После той се пренесъл в нейния дом заедно с първата си жена, там пренесъл и богатствата, взети от съкровищницата.
А разбойниците след известно време пак дошли в скривалището си. Като не намерили трупа на Касим, те усетили, че убитият е имал съдружници и че тайната им вече е разкрита. Когато проверили какво било взето, пък то не било малко, страшно се разярили.
— Юнаци славни в битка и сеч, дойде време за отмъщение и меч! — заговорил главатарят им. — Ние си мислехме, че скривалището ни е открито от един човек, а се оказва, че са били много! Не знаем колко са, нито къде живеят! Ние не жалим живота си, за да съберем тези богатства, а някой друг ги използва, без да се мори и поти! Пръснете се по села и градове, търсете дали някой бедняк не е забогатял, не е ли бил погребван наскоро някой убит! Нужен ни е човек пресметлив, ловък и смел! Нека скришом влезе в града, аз не се съмнявам, че нашият враг живее там! Нека се преоблече като търговец и разпитва кой е умрял наскоро, къде е къщата на умрелия, как го е постигнала смъртта. Вестта за убитите не остава скрита! Ако той хване нашия враг или разбере къде се крие, ще го назнача за свой приемник! Ако пък излъже надеждите ни, ще знаем, че това е жалък глупак, и ще го убием, защото човек без здраво мъжество и без разсъдлив ум тук не ни е нужен! Изкусен крадец може да бъде само оня, който знае най-различни хитрости! Кой ще се заеме с това трудно и опасно дело?