Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че робинята Марджана станала от сън и излязла да купи необходимите храни и напитки. Изведнъж, като се връщала от пазара, забелязала върху портата на къщата изписан с бяло знак. Това й се сторило съмнително и тя си помислила: „Може и деца да са си играли по улицата, но по-сигурно е този знак да е поставен от враг, който е замислил нещо лошо! Я дай да го объркам!“ Взела тебешир и нарисувала по портите на съседите знаци, които приличали на знака върху нейната порта. После се прибрала у дома и скрила стореното от господарите си.
А разбойникът, щом се върнал, разказал как намерил къщата и поставил на портата й знак, за да я разпознае. Главатарят му го възхвалил и викнал на разбойниците:
— Облечете дрехи на обикновени хора, скрийте оръжието под тях и идете в града по различни пътища! Ще се срещнем при голямата джамия. Ние със съгледвача ще отидем в дома на нашия враг! После ще дойдем при джамията и ще се договорим какво ще правим по-нататък!
Крадците направили така, както им бил наредил главатарят, а той и съгледвачът тръгнали да търсят улицата. Главатарят видял дом с бял знак на портата. Запитал съпровождача дали това е къщата, и той отговорил:
— Да!
Но главатарят хвърлил поглед към друга къща и забелязал, че и на нейната порта стои същият знак. Направил няколко крачки и видял, че повече от десет къщи са белязани със същия знак.
— Ти само една ли къща беляза? — запитал той.
— Само една! — отговорил той.
— А как са станали десет, че и повече?
— Не знам…
— А можеш ли сред тези къщи да познаеш онази, която си белязал с ръката си? — възкликнал главатарят.
— Не мога… — отговорил разбойникът. — Всички къщи тук толкова си приличат, пък и знаците са еднакви!
Главатарят разбрал, че няма полза да се върти повече на това място. Върнал се в джамията и наредил на всички да се връщат в планината по различни пътища. Събрали се на старото място, той им разказал какво се било случило, и казал:
— Сега трябва да изпълним присъдата според договорката!
А съгледвачът бил смел човек с твърдо сърце. Той без страх пристъпил напред и възкликнал:
— Заслужих да бъда погубен като наказание за лошата ми работа! По-добре да умра, отколкото да живея в позор!
Главатарят измъкнал меча и така го ударил в шията, че главата му отлетяла встрани, а после казал:
— Юнаци изкусни в бой и сеч! Кой от вас е смел и без меч? Кой ще се заеме с този труден подвиг? Нека не излиза страхливец негоден и слабак безплоден! Искам мъж с ярост, но и с мисъл надарен, който за всичко хитрост измисля!
Изстъпил се напред един на име Ахмад Гадбан. Бил със снага огромна, с глава дебела, с лице страшно, с образ тъмен, с външност противна, със слава лоша, мустаците му треперели като на котка, която гони мишка, брадата му се тресяла като на козел, когато възкачва козите.
— Никой не може да свърши тази работа освен мене! — заговорил той. — Ако е пожелал Аллах, аз ще се върна с блага вест и най-точно ще ви покажа къщата на нашия враг!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че разбойникът се преоблякъл като търговец и влязъл в града на зазоряване. Тръгнал към махалата на обущаря Мустафа, защото знаел вече пътя от разказа на своя мъртъв предшественик. Намерил го в работилницата му, заговорил му ласкаво, двамата се заприказвали и скоро направили същото, защото парите са стрела, която бие право в целта, и ходатай, на когото не можеш да откажеш. При къщата на покойния Касим разбойникът снел превръзката на обущаря и го пуснал да си ходи. Той се изплашил да не би после да се обърка и начертал знак на скрито място с червена керемида. После се върнал при дружината си и разказал какво е направил.
А робинята Марджана излязла сутринта както обикновено да купи месо, зеленчуци, плодове, благовония и разни други нужни неща. Когато се върнала от пазара, червеният знак не убягнал от острия й взор. Това й се сторило подозрително и тя изрисувала с червена керемида по портите на съседите знаци със същата форма и по същите места, които бил избрал Ахмад Гадбан.