А главатарят на разбойниците наредил на хората си да се преоблекат, да скрият оръжието си под дрехите и да влязат в града по различни пътища. После заедно с Ахмад Гадбан тръгнал да търси нужната му къща. Дошли до познатата улица, но Ахмад не могъл да открие къщата поради множеството знаци по портите на няколко къщи. Главатарят видял, че не може да я познае, разгневил се и наредил всички да се връщат в планината. Там им разказал за станалото, извадил меча си и така ударил Гадбан по шията, че главата му отлетяла от раменете, а Аллах бързо изпратил душата му в огъня…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че главатарят на разбойниците се замислил и си рекъл: „Моите хора са добри в битки, грабежи и сеч, за нападения и леене на кръв с меч, но нямат ум за хитрости. Ако ги пращам така един след друг, само ще ги погубвам, без да постигна нещо! Я по-добре сам да се заема с тази работа!“
Съобщил на крадците своето решение и казал, че ще отиде в града сам. Преоблякъл се и на сутринта тръгнал да търси обущаря Мустафа. Намерил го. Залъгал го със сладки приказки, бутнал в ръката му шепа сечени динари и шейхът се съгласил да изпълни молбата му. Главатарят разбрал къде е домът на врага му. Дал на шейха каквото се полагало, че и отгоре, пуснал го да си ходи и започнал да разглежда къщата. Не поставил на портата й някакъв знак, а просто прочел колко порти има от края на улицата до този дом, запомнил цифрата, огледал добре чардаците и прозорците, за да може да ги запази в паметта си. През цялото време се разхождал по улицата, за да не сметнат хората подозрително дългото му стоене пред къщата. После се върнал при дружината си и рекъл:
— Сега знам коя е къщата на нашия враг! Дойде време да му отмъстим! Измислих и начин как да проникнем в тази къща!
Главатарят разказал на крадците какво смята да се направи, и те се съгласили с него, като дали велики клетви, че нито един няма да остане отстрани, а ще търси мъст. Той изпратил няколко души в околните села и им наредил да купят четирийсет големи меха, а останалите изпратил да купят двайсет големи мулета. Когато крадците се върнали при него, той разпорил устата на меховете така, че в тях да влезе по човек. Всеки се намъкнал в някой мех с кама в ръцете. Когато всички се оказали вътре, главатарят зашил устата на меховете, както си били в началото, и ги зацапал със зехтин — да си мислят хората, които го видят, че кара зехтин на пазара. Натоварил по един чифт мехове на всяко муле, а двата излишни меха наистина напълнил със зехтин и ги натоварил на едно муле. Така и двайсетте мулета били натоварени: деветнайсет — с хора и едно — със зехтин, тъй като броят на разбойниците след смъртта на онези двамата станал трийсет и осем! Подгонил мулетата пред себе си и влязъл в града след залез-слънце. Насочил се право към дома на Али Баба — този път веднага открил правилната къща и видял, че стопанинът седи върху красиво килимче и се подпира на мека възглавница тъкмо пред портата си…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че главатарят на разбойниците забелязал, че Али Баба е радостен и весел и живее в доволство и благоденствие. Пристъпил с уважение към него, преструвайки се на скромен и смирен, и рекъл:
— Аз съм тук чужденец, родината ми е далече! Купил съм малко зехтин и мисля да го продам в този град, но успях да стигна едва привечер, а всички пазарища бяха вече затворени. Замотах се в търсене на приют, където да се подслоня за през нощта с моите животни, но не намерих! Великодушие блести в добрите ти очи! Ще ми позволиш ли да пренощувам в дома ти и да прибера мулетата си в двора ти, пък утре заран ще си продам зехтина и ще си тръгна, като те възхвалявам за стореното добро!
Али Баба приел молбата му и рекъл:
— Добре дошъл на брата, влязъл в нашия дом! Ти си наш гост в този благословен ден и ще бъдеш мой събеседник в тази прекрасна вечер!
Казал това, защото бил с добра душа и чисто сърце, щедър, великодушен и добронамерен и повярвал на измислиците. Дори и през ум не му минало, че това е главатарят на разбойниците от планината — бил го виждал само веднъж, при това в други дрехи. Наредил да вкарат мулетата в двора. Главатарят ги разтоварил и подредил меховете покрай стената. Робът отвел животните пред яслите и им вързал дисаги с ечемик. Главатарят решил да нощува до меховете си и не искал да влиза в къщата, уж да не притеснява стопанина, но Али Баба не се съгласил. Влязъл главатарят в голяма красива стая. Али Баба наредил да запалят свещи, пратил да викнат Марджана, съобщил й, че е дошъл гост, и й наредил да приготви вечеря от най-богати и най-вкусни гозби. После донесли гозбите в златни и сребърни съдове. Когато се наяли и напили до насита, пак се хванали на приказка и разговаряли, докато не минала половината нощ. Дошло време да си лягат и главатарят излязъл на двора — казал, че преди сън иска да види мулетата, а в действителност — защото искал да се договори с дружината си какво ще се прави по-нататък. Той пристъпил към разбойниците и един по един им шепнел: