— Щом хвърля камъче от прозореца, прережете меховете и идвайте при мене!
А Али Баба имал намерение на сутринта да отиде в хамама. Поради това той наредил на Марджана да приготви нужните кърпи и да ги даде на роба Абдуллах, а самата тя да му свари чорба от месо, за да я изпие, когато излезе от хамама. После отишъл в постелята си, легнал и заспал…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато се договорил със своята дружина, главатарят отишъл при Марджана и я запитал къде ще спи. Тя го отвела в стая, постлана с разкошни килими, където имало всичко нужно за спане, пожелала му лека нощ и се върнала в кухнята да направи, което й било наредено. Приготвила всичко нужно за хамама, дала го на слугата, нарязала месо, сложила го в казана, разпалила огъня под него. Но така се случило, че фитилът в светилника полека-лека започнал да гасне, защото зехтинът в него свършвал, докато накрая съвсем угаснал. Марджана надникнала в гърнето със зехтина и видяла, че е празно, пък и всичките й свещи се били свършили. А й била нужна светлина, за да свари чорбата. Робът забелязал смущението й и казал:
— Не се тревожи! Зехтин има, при това в изобилие! Меховете на чуждия търговец са пълни със зехтин! Слез долу, отлей си колкото искаш, а като се съмне — ще го платим!
Марджана му благодарила за умния съвет, спуснала се в двора с гърнето и пристъпила към меховете. А на разбойниците вече им било омръзнало да седят в тези тесни тъмници — били се изморили, защото се били прегърбили вътре, дишали трудно, боляло ги цялото тяло, измъчвали ги костите. Щом чули стъпките на Марджана, помислили, че е главатарят им.
— Време ли е вече да излизаме? — запитал онзи, който бил в първия мех.
Марджана чула мъжкия глас, много се изплашила, коленете й затреперили от страх. Друга на нейно място би закрещяла, но тя имала храбро сърце. С бързината на мълния съобразила, че това са крадци, които готвят престъпление, и се сетила какво да направи. Знаела, че ако викне, сигурно ще загине, ще погуби господаря си и цялата му челяд. Тя се приближила и пошепнала на първия крадец:
— Потърпи малко, няма много да чакаш!
После, без да спира, минала от мех на мех, крадците един след друг я питали същото, тя им отговаряла и ги съветвала да почакат. Накрая стигнала до меховете със зехтин, които били на края. От там никой не се обадил и тя разбрала, че в тях няма хора. Разклатила ги и се убедила, че са пълни със зехтин. Развързала единия, отляла малко, върнала се в кухнята и запалила светилника. После взела голям котел от червена мед, напълнила го със зехтин, върнала се в кухнята, сложила го на огъня и разпалила под него повече дърва. Когато зехтинът закипял, тя слязла с котела в двора и започнала да излива кипящия зехтин в отвора на всеки мех върху главата на всеки от разбойниците. Така ги погубила и те всички измрели до един. Като се убедила, че никой не е останал жив, се върнала в кухнята, доварила чорбата и когато си свършила работата, изгасила огъня и светилника и зачакала какво ще прави главатарят.
А той се преструвал на заспал, но изчаквал удобно време да извърши злото си дело. Когато къщата затихнала, си помислил, че всички са заспали. Надигнал се тихо, внимателно погледнал зад вратата и решил, че е време да действа. Взел няколко камъчета и ги хвърлил в двора. Поизчакал хората му да излязат, а когато не усетил нито шум, нито движение, хвърлил още няколко камъчета, като се целел в меховете. Но никой не мръднал. Главатарят се разтревожил, трети път хвърлил камъчетата и чакал безполезно крадците да излязат. Накрая слязъл да види какво е станало. От меховете в носа го лъхнало отвратително зловоние на горещ зехтин. Размърдал ги, обърнал ги, погледнал вътре и видял, че хората му са умрели. Като видял колко зехтин бил взет от последния мех, разбрал как са загинали. Той се изплашил, решил да се изплъзне, преди да му затворят пътя, промъкнал се през комшулука към градината, качил се на стената, изскочил на улицата и хукнал да бяга към своето скривалище…