Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И ОСЕМДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Марджана видяла главатаря да бяга, слязла долу, затворила комшулука и се върнала в къщата.
А на сутринта Али Баба отворил очи след сладки сънища, облякъл се и тръгнал право към хамама. След него Абдуллах носел всичко нужно за къпане. Али Баба се изкъпал, върнал се вкъщи и видял, че меховете си стоят по местата. Зачудил се и запитал Марджана:
— Защо този чужденец търговец не излиза на пазара?
— О, господарю! — отговорила тя. — Аллах сигурно ти е писал дълго да живееш, защото днес ти се отърва от голяма беда! Оставих всичко, както си беше, за да видиш с очите си какво ти е готвил този лъжетърговец и колко смела е твоята робиня Марджана! Ела и виж какво имаше в тези мехове!
Пристъпил напред Али Баба и видял в най-близкия мех мъртъв мъж с кама в ръката. Прежълтяло лицето му, той ужасен отстъпил назад.
— Не бой се, мъртъв е! — казала Марджана и му показала останалите мехове.
Във всеки от тях той видял мъртъв мъж с кама в ръката. Постоял известно време изплашен и объркан и накрая викнал:
— Обясни ми по-бързо какво се е случило, но с по-малко думи, защото онова, което виждам, страшно ме плаши!
— Не викай да не чуят съседите онова, което не бива да се знае! — рекла тя. — Прибери се в стаята си, ще ти донеса чорба от месо, ти ще я изпиеш и страхът ти ще мине!
Тя донесла чорбата и когато той я изпил, му разказала всичко, което се било случило през нощта, и завършила разказа си:
— Не исках да те будя, защото се боях господарките и децата да не вдигнат шум. Сега ще ти разкажа още нещо, което се случи неотдавна, а аз го премълчах пред тебе… — тя му разказала подробно цялата история с белите и червените знаци на портата и завършила: — Не се съмнявам, че знаците са били поставени от тези злодеи и че това са същите разбойници, които си видял в планината. Щом те знаят пътя към нашия дом, ние няма да имаме покой и сигурност. Докато и един от тях е жив по лицето на земята, трябва да се пазим от неговите хитрости. Той избяга, но несъмнено ще се постарае да ни погуби!
— Аз се избавих от тази опасност благодарение на всемогъществото на милосърдния ни творец и на твоя остър ум! — възкликнал Али Баба. — От днес ти си свободна! Пущам те на воля пред лицето на Аллах! Да, тези хора са същите разбойници от гората! Слава на Аллаха, че се избавихме от тях! Сега трябва да ги погребем и да скрием всичко, което ни се е случило!
Али Баба викнал роба си и му наредил да донесе два бела. Той сам взел единия, другия дал на него и двамата изкопали в градината дълъг ров, домъкнали труповете, хвърлили ги в него, засипали го с пръст така, че от тях да не остане и следа. Мулетата и меховете продали на пазара…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че главатарят на разбойниците се върнал в гората и влязъл в пещерата със съкровището. Плачел от мъка, защото вече си нямал дружина. Животът му опротивял, искало му се да умре и той възкликнал:
— Останах сам, юнаци мои с буен плам, майстори на грабеж и сеч, великани с остър меч! О, защо ви стигна срамна смърт в покой, а не загинахте от меч във бой! Какъв позор! Да умрете от такава противна смърт! И аз, нещастникът, си нося сам вината за гибелта на онези, за които бих си заложил главата! Но Всевишният господар ме запази жив, за да измия позора ви! Затуй аз пак ще сея страх, ще свърша сам, което с вас не успях, ако е пожелал Аллах!
Обмислял как да постигне целта си, и накрая измислил хитрост, която, както си въобразявал, щяла да излекува душата му.
Когато се съмнало, отново се преоблякъл като търговец, слязъл в града и си наел стая в един от най-големите ханове. Отворил си дюкян на пазара, пренесъл там на няколко пъти от съкровището скъпи и красиви стоки, платове, богато обшити със злато, тъкани индийски и платна сирийски, дрехи кадифени, наметала с дипли разлюлени, коприни безценни, камъни скъпоценни. В дюкяна си стоял, алъш-вериша си въртял, в пазарлъци се спогодявал, цените намалявал, което му искали — не възразявал и само добри приказки разправял. Плъзнал слухът за него по градовете и селата, навсякъде го хвалела мълвата, навсякъде за него всеки знаел и всеки всекиму за него все разправял. Посещавали го хора властни, обкръжавали го бедни и нещастни. Той посрещал всички милостиво, щедро, показвал, че е добронамерен и ведър. И всички го заобичали. А всичко това било много противно на злата му природа. Бил свикнал да граби и да убива, да краде и кръв да пролива, но животът си има свои правила и той бил принуден да се съобразява с тях.