Всички идвали при него и купували стоки — и мъдреци славни със своите знания и съждения, и улеми, които съдят за верни и неверни мнения, и имами от джамии, и факихи, и мюфтии, и шарихи, и суфити благочестиви, набожни и войнолюбиви. Имало такива, които си шепнат тайно, и други, които за всичко говорят явно, араби и неараби, овчари и камилари, имотни и бездомници, граждани и пустинници, земеделци и мореплаватели. Обаждали се румски неволници, високи десет педи и с бузи гладки и гръд напета, с дълги шии, стегнати бедра, с очи — на сърна, стройни като камъш, дъхът им — балсам могъщ. Тичала да го зърне всяка мома с лик на луна, с прелест непреодолима и външност несравнима, с черни коси, бузи алени и такава хубост, прелест и красота, такава тънка снага, които не може да опише с молив дори разказвачът най-красноречив, а мъдрецът, който я възхвалява, с нищо не може да я сравнява, не може да назове с думи прости и половината й достойнства. Бързала да го зърне и всяка старица с лице спаружено, вежди оредели, коси побелели, тяло овехтяло, движения унили, очи загноили, прасци посинели, бузи бели-пребледнели, нозе се люлеят, уста зловонна, лице злокобно, от носа сополи пълзят по брадата, пяна капе от устата, отвратителна, саката, бъбрива и креслива, от вида й на човек му се повдига и той бяга злото да го не стига. Покрай него се разседявали и момци с вежди вити, бузи алени, брада едва покарала. Идвали в дюкяна му хлапета с очи замечтани, с пушец по брадата, в дрехи от позлата, лица — месечини, бузи — алени дини, чело блестящо, черни очи искрящи, гладко лице, детско сърце, силни бедра, мишци — излъскан мрамор, видът им болни изцелява, ликът им рани заздравява. Разглеждали стоката му мъже във възраст зряла, със зъби здрави и ръце корави, на ръст извисени, с глави напълнели, умници и невежи с гъсти бради и вежди, с косми по бузите — като дебели прежди. Купували разни неща от него и старци превъртели, много години живели, с очи слаби и глави олисели, тежко тяло на бастуни подпрели, всички хора с много знания, трупани в опит и страдания, с косми побелели от превратностите на времената, с гърбове изкривени от повелите на съдбата — за всички тях може да се каже с думите на поета:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че всемогъщият Аллах решил да сложи дюкяна на измамника разбойник точно срещу дюкяна на сина на Али Баба, който се казвал Мохамед; Двамата станали съседи, законите на съседството и за двамата били задължителни, затова се сприятелили, но нито един от тях не знаел кой е неговият приятел.
Един ден се случило така, че Али Баба наминал към сина си Мохамед, хем да го посети, хем да се поразходи из пазара. Точно тогава преоблеченият главатар седял до него. Щом го зърнал, той начаса разбрал, че това е неговият враг. Когато Али Баба си тръгнал, главатарят на разбойниците заразпитвал съседа си кой е бил тоя човек, а Мохамед му отговорил:
— Че това е баща ми!
Главатарят започнал още по-често да посещава Мохамед, усърдно правейки му знаци на уважение. Той канел момчето на трапезата си, устройвал му пирове и угощения, дарявал го със скъпи дарове.
А Мохамед, като видял толкова милости от съседа си, така го обикнал, че тази обич минавала всякакви граници. Разказал на баща си какви милости му дарява този чужденец, каква обич проявява към него, и въобще как ли не го хвалел. Тогава бащата рекъл:
— Ти, синко, трябва да му сложиш трапеза и да го поканиш! Нека това стане в петък по обед, когато ще бъдете заедно след голямата молитва! Когато минавате край нашата къща, ти го покани да влезе, пък аз вече ще съм приготвил всичко!