Огледал евреинът улицата и видял старицата с детето. Знаел, че е син на търговския предводител.
— Ти ли си майстор Езра, евреинът? — запитала тя, защото предварително била питала за името му.
— Аз съм! — отговорил той.
— Сестрата на това момче, дъщеря на търговския предводител, се жени! Днес е сватбата й! Има нужда от накити! Дай две златни халки за нозе, две златни гривни, бисерна огърлица, позлатен пояс, ханджар и един пръстен! — всичко това струвало хиляда динара. Тя го взела и продължила: — Вземам ги само за оглед. Което им хареса, ще го вземат и ще ти донеса парите, а останалото ще ти върна! Нека дотогава това дете стои при тебе!
Взела скъпите накити и се прибрала у дома.
— Две неща направих! — казала на дъщеря си. — Разсъблякох сина на търговския предводител и го дадох в залог срещу тези неща при евреина — те струват хиляда динара!
— Няма да можеш вече да излезеш в града!…
По същото време онази неволница влязла при господарката си и й рекла:
— Господарке, една добродетелна жена те поздравява и заедно с тебе се радва на празника!
— А къде е господарят ти? — запитала господарката.
— Оставих го при нея! Страх ме беше да не се залепи за тебе!
— Веднага слез при него! — наредила стопанката.
Слязла неволницата долу, а там — нито старицата, нито детето. Викнала тя, заровила лице в земята. Дошъл и предводителят на търговците и се втурнал да дири сина си. Накрая го видял разсъблечен в дюкяна на евреина. Грабнал го, дори не обърнал внимание, че е разсъблечен, толкова се зарадвал! Но евреинът се залепил за него и викнал:
— Бог да те накаже с ръцете на халифа! Старицата взе накити за дъщеря ти за хиляда динара и ми остави в залог това дете! Не бих й ги дал, ако не бе го оставила!
— Дъщеря ми няма нужда от накити! — викнал търговецът. — А я ти ми върни дрехите на детето!
— Елате тук, мюсюлмани и отсъдете! — викнал евреинът.
През това време магаретарят, бояджията и търговският син се въртели из пазара да търсят старицата. Разпитали те евреина и търговския предводител защо са се скарали, и те им разказали.
— Тази старица е измамница! — казал бояджията и разказал на свой ред за всичко, което им се било случило.
Търговецът се прибрал със сина си при майка му, а евреинът се обърнал към тримата:
— Вземете ме с вас! Но познава ли я някой от вас?
— Аз я познавам! — казал магаретарят.
— Ако тръгнем заедно, няма да я намерим! — казал евреинът. — Нека всеки от нас тръгне по отделна улица, пък ще се срещнем пред дюкяна на Хадж Масуд, мароканския бръснар!
Всеки тръгнал по различна улица. А през това време Далила пак излязла да прави своите хитрости. Зърнал я магаретарят, познал я, сграбчил я и викнал:
— Горко ти! Откога те търся! Дай си ми магарето!
— Ти само магарето си ли търсиш, или и хорските неща? — запитала тя.
— Само магарето си търся!
— Виждам, че си човек беден! А магарето ти го оставих при мароканския бръснар! Ще го помоля да ти го върне!
Той се съгласил, а тя отишла при мароканеца, заплакала и заговорила:
— Чедо, виж сина ми ей там! Простуди се и си повреди ума. Преди отглеждаше магарета. Сега седне, стане и все повтаря: „Магарето ми“! Един лечител ми каза, че ще се оправи само ако му извадят двата мъдреца така, че да го заболи, и да му сложат белези с горещо желязо по бузите! Ето ти този динар! Извикай го и му кажи: „Магарето ти е у мен!“, пък после — ти си знаеш!
Мароканецът имал двама чираци и викнал на единия:
— Иди и нагорещи два гвоздея!
Старицата си тръгнала и той извикал при себе си магаретаря…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН И ДЕВЕТДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато магаретарят дошъл при мароканския бръснар, той му рекъл:
— Магарето ти е при мен, нещастнико! Ела и си го вземи!
Повел го и го вкарал в една тъмна стая. Там го бутнал да падне, а чираците вързали ръцете и краката му. Мароканецът му изтръгнал два мъдреца, изгорил го с нажежените гвоздеи по бузите, после го освободил. Скочил нещастникът и викнал:
— Защо направи това с мене, мароканецо? Аллах ще те накаже, защото ми извади зъбите!