— Майка ти така ми каза! — рекъл бръснарят и му разказал всичко, както си било.
— Аллах да я накаже! — възкликнал магаретарят.
Магаретарят и бръснарят взели да се карат, после мароканецът се върнал в дюкяна си и що да види — той съвсем празен! А това станало, защото, докато бил с магаретаря, старицата обрала всичко, а после се върнала при дъщеря си и й разказала какво е направила. А бръснарят хванал магаретаря и викнал:
— Доведи ми майка си!
— Не ми е майка тя! — отговорил той. — Тя е измамница! Измами много хора и магарето ми взе!
Ето че дошли търговският син, бояджията и евреинът, видели, че бръснарят се е вкопчил в магаретаря, а той — с обгорени бузи. Всички разказали един на друг историите си и рекли:
— Тази старица е измамница! Тя измами и нас!
Тръгнал мароканецът с четиримата, отишли при валията и му рекли:
— Само ти ще ни оправиш! — и му разказали за станалото.
— Познава ли я някой от вас? — запитал той.
— Аз я познавам! — казал магаретарят. — Но ти дай десет стражи да ни придружават!
Повел магаретарят стражите на валията, останалите вървели зад тях. И не щеш ли — насреща самата Далила Мухтала. Хванал я той, пипнали я стражите на валията и я отвели в дома му. Нямало го вкъщи — бил излязъл да си гледа работата. Стражите изпозаспали наоколо, изморени от дългата безсъница. Престорила се и тя на заспала. Заспали и магаретарят с всички измамени. Тя се изплъзнала тихичко, намъкнала се в харема на валията, целунала ръката на жена му и рекла:
— Къде е валията?
— Легна си! — отговорила тя. — Какво искаш от него?
— Мъжът ми продава роби! — рекла Далила. — Остави ми петима мамелюци за продан! Срещнах се с валията, спазарихме ги за хиляда динара и двеста отгоре за мене! Каза да му ги доведа вкъщи и аз ги доведох!
А валията наистина бил оставил на жена си хиляда динара да ги пази, за да купи с тях мамелюци. Тя си спомнила заръката му и запитала:
— Къде са мамелюците?
— Спят под прозорците на стаята ти, господарке!
Надвесила се стопанката от прозореца и видяла мароканеца, търговеца, бояджията, магаретаря и евреина — всички приличали на мамелюци.
— Че всеки от тези мамелюци струва повече от хиляда динара! — възкликнала тя. Дала хиляда динара на старицата и й рекла: — Върви си, пък когато валията се събуди, ще взема от него и двестате динара за тебе!
— Господарке — рекла Далила, — сто от тях са за тебе заради шербета, с който ме почерпи, пък стоте ги задръж при тебе, докато се върна да ги взема!
Извела я стопанката навън и Далила — дим да я няма! Върнала се при дъщеря си Зейнаб.
— Ох, дъще, какъв капан извъртях! — възкликнала Далила. — Взех тези хиляда динара от жената на валията — продадох й и петимата: магаретаря, евреина, бояджията, бръснаря и търговския син! Направих ги на мамелюци!
— Майко — рекла дъщерята, — поседни! Стига ти и онова, което си сторила! Че не всеки път стомната остава цяла!…
А когато валията станал от сън, жена му рекла:
— Зарадва ме ти с петимата мамелюци!
— Какви мамелюци? — запитал той.
— Хайде, защо ще отричаш! Ако е пожелал Аллах, и те като тебе след време ще станат лични хора!
— Кълна ти се, не съм купувал мамелюци! — викнал той. — Кой ти каза тази работа?
— Ами старицата търговка, с която си ги спазарил за хиляда динара и двеста отгоре за нея!
— Ама ти даде ли й парите?
— Разбира се! И сама видях мамелюците! Че всеки от тях е облечен в дреха за по хиляда динара!
Слязъл валията долу и видял пред себе си евреина, магаретаря, търговския син, мароканеца и бояджията…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че валията се обърнал към стражите и запитал:
— Къде са мамелюците, които купихме от старицата?
— Тук няма мамелюци! — отговорили те. — Тук са само петимата, които уловиха старицата!
— Само ти ще ни върнеш имането! — викнали измамените.
— Вашата придружителка ви продаде на мен за хиляда динара! — викнал им валията.
— Ние сме свободни хора, нас никой не може да ни продава! — възкликнали те. — Ще се оплачем на халифа!
— Ако не бяхте вие, тази старица нямаше да се вмъкне в къщата ми! — креснал валията. — Аз пък ще ви продам на някой чужденец — за всекиго поне по двеста динара ще взема!…