Докато те спорели, емир Хасан Шарр ат-Тарик се върнал у дома и видял жена си в чужди дрехи. Тя му разказала какво й се било случило.
— Аз ще го наредя този валия! — викнал емирът, затичал се при него и му се разкрещял: — Как така разрешаваш някакви си старици да бродят из града и да мамят хората! Искам веднага да я намериш, иначе ще търся нещата на жена ми от тебе! — после се обърнал към петимата: — Вие пък какви сте? — а когато всеки му разказал какво му се било случило, креснал: — Вие сте пострадали! — и запитал валията: — Защо си ги задържал?
— Тази старица не би се вмъкнала в къщата ми, ако не бяха те! — заоправдавал се той. — Тя взе хиляда динара мои пари за тях!
— О, емир Хасан! — викнали петимата. — Ти си ни закрилата! Дай ни десет стражи и ще я уловим!
Дал им емир Хасан десет стражи. Излезли от дома на валията и в един сокак едва не се сблъскали с Далила. Уловили я и я повели при валията.
— Къде са нещата на хората? — креснал той.
— Не съм ги взела, не съм ги виждала! — отвърнала тя.
— Затвори я при тебе до утре! — наредил валията на надзирателя на тъмницата.
— А, не, няма да я взема! — възпротивил се той. — Боя се да не ме изиграе, пък после аз да отговарям!
Яхнал тогава валията коня си, повел старицата заедно с хората си и пострадалите и излезли на брега на Тигър. Там викнал един палач и му наредил да я обеси за косите. Издърпал палачът косите й и ги завързал за някаква греда. Оставил валията десет души да я пазят и се прибрал у дома. Но щом се мръкнало, сънят оборил пазачите…
Точно по това време един бедуин се бил запътил за Багдад и чул двама мъже да си приказват:
— Хвала на Аллаха, че си жив! — възкликнал единият. — Къде беше, докато те нямаше?
— Бях в Багдад! — отговорил той. — Ядох там палачинки с мед!
„Трябва да вляза в този Багдад! — помислили се бедуинът. — Да хапна и аз палачинки с мед! Палачинката трябва да е хубава гозба, а пък само избраните араби сигурно я ядат с мед!“ Така той стигнал до мястото, където Далила висяла увесена за косите. Чула го тя какво си мърмори, а той, щом я зърнал, възкликнал:
— Ти пък какво си?
— Моля те за защита, шейх на арабите! — възкликнала тя.
— Аллах да те защити! Но защо са те увесили така?
— Имам един враг, който пържи палачинки! — рекла тя. — Спрях да купя нещо, но неволно се изплюх и капка от слюнката ми попадна върху палачинковото тесто! Той се оплака на кадията, кадията отсъди да ме увесят така и рече: „Отсъждам да й дадете да изяде десет ратла палачинки с мед, така както е увесена! Ако ги изяде — пуснете я, ако ли не — така да си виси!“ А душата ми не приема нищо сладко!
— Кълна се в арабската си чест! — възкликнал бедуинът. — Дойдох на това пасище да ям палачинки с мед! Ще ги изям вместо тебе!
— Може да ги изяде само човек, който заеме мястото ми! — рекла старицата.
Бедуинът я освободил, тя го вързала на своето място, като преди това го разсъблякла. Облякла дрехите му, сложила си чалмата му, метнала се на коня му и се върнала при дъщеря си Зейнаб.
А когато пазачите се събудили, видели, че се е съмнало. Един от тях вдигнал поглед нагоре и викнал:
— Ей, Далила!
— За бога! — заговорил бедуинът. — Донесете ми палачинки с мед!
— Но това е някакъв бедуин! — викнали стражите. — Ей, човече, къде е Далила?
— Аз я развързах! — отговорил бедуинът. — Тя не ще да яде палачинки с мед, повръщало й се, душата й не ги приемала!
Разбрали стражите, че бедуинът е глупак, че старицата го била изиграла. Точно тогава дошъл валията с измамените и наредил на своите стражи да развържат Далила. А измъченият бедуин извикал:
— Ей, вие, донесохте ли ми палачинки с мед?
Вдигнал валията очи към гредата и видял там някакъв бедуин, облечен в дрехите на старицата…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че валията наредил на стражите да му разкажат какво е станало, и те заразказавали:
— Цял ден бяхме с тебе. Помислихме си — тя е завързана, можем и да подремнем! Подремнахме, а когато се събудихме, видяхме, че вместо нея е увесен този бедуин!
— Тя е измамница — възкликнал валията. — Освободете бедуина!
А бедуинът се хванал за полите на валията: