И още не бил завършил, когато ги видял да се прибират тихичко, всичките голи-голенички. Тогава Хасан Шуман пропял следния куплет:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Хасан Шуман запитал:
— Кой ви изигра така, че сте останали голи?
— Уж търсехме една старица, а ни разсъблече някакво момиче! — отговорили му те.
— Добре е направила! — възкликнал той.
— А ти познаваш ли я, Хасан? — запитали те.
— Познавам и нея, и старицата! — отговорил той.
— А сега какво ще кажем на халифа? — възкликнал Ахмад Данаф.
— Слушай, Ахмад! — рекъл Хасан. — Я се откажи пред халифа от тази работа, с която си се захванал! Запита ли те защо, ти му отговори: „Защото не я познавам! Дай тази работа на Хасан Шуман!“ А аз ще уловя и двете!
На сутринта всички отишли с други дрехи в дивана на халифа.
— Къде е старицата, предводителю? — запитал халифът.
— Отказвам се от тази работа! — рекъл Ахмад Данаф. — Аз не я познавам! Възложи тази работа на Хасан Шуман — той познава и нея, и дъщеря й!
Ахмад Шуман помолил халифа да не убива старицата, когато му я доведе, и рекъл:
— Тя не е правила тези неща от алчност, а за да покаже своята съобразителност и ума на дъщеря си! Това й е нужно, за да заслужи платата на мъжа си за себе си и за дъщеря си!
— Кълна се в дедите си! — възкликнал халифът. — Ако тя върне нещата на хората, ще бъде опростена!
— Дай ми знак за прошката! — помолил Хасан Шуман.
— Нека бъде под защитата ти! — рекъл халифът и му дал кърпата си като знак за прошка.
Хасан отишъл в дома на Далила и я викнал. Излязла дъщеря й Зейнаб.
— Кажи на майка си да вземе нещата на хората и да дойде с мене при халифа! — наредил той. — Донесох кърпата му като знак за прошка! Ако не дойде с добро — да се сърди на себе си!
Излязла Далила, вързала черна кърпа на шията си, натоварила нещата върху коня на бедуина и магарето на магаретаря.
— Останаха дрехите на предводителя и хората му! — рекъл Шуман.
— Кълна се в Аллаха, не съм ги взела аз! — викнала Далила.
— Така е! Но това бе хитрост на дъщеря ти!
Натоварили и дрехите и тръгнали към дивана. Шуман извадил нещата на хората пред халифа, изправил и Далила пред него.
— Ела, бабо! — рекъл халифът. — Ти си измамница и лъжкиня! Защо направи тези неща и разтревожи сърцето ни?
— Не съм ги направила от алчност, о, емир на правоверните! Но са ми разправяли какви хитрости са правили Ахмад Данаф и Хасан Шуман. Та си рекох: „Защо и аз да не правя като тях?“
— Нека справедливостта на Аллах се възцари между нас! — възкликнал магаретарят. — Но на мен не ми стига магарето! Тя измами мароканския бръснар, той ми извади кътниците и ме дамгоса по бузите!
Халифът наредил да се платят сто динара на магаретаря и още сто на бояджията за разбитата бояджийница. Възхвалили го те и си тръгнали. Взел и бедуинът коня си и възкликнал:
— Срам ме е, уж дойдох в Багдад да ям палачинки с мед!
Засмял се халифът и наредил да му дадат пет ратла палачинки с мед. Всички се разотишли и халифът казал на Далила:
— Пожелай си нещо, Далила!
— Баща ми бе твой роб и гледаше гълъбите, с които ти пращаше писмата си! — казала старицата. — Аз продължих да ги гледам! Мъжът ми бе предводител в Багдад! Искам да получа онова, което ми се полага от мъжа ми, а дъщеря ми — което й се полага от баща й!
Халифът наредил да й се даде, каквото е пожелала.
— Искам още да ме сложиш привратница в хана си! — помолила тя.
Защото халифът бил построил хан на три ката, за да нощуват в него търговците чужденци. Пазели го четирийсет пазачи и четирийсет кучета. В хана имало и роб готвач, който готвел храна на гостите и стражата и хранел кучетата.
— Далила! — рекъл халифът. — Назначавам те за привратница на хана, пък ако нещо ти липсва — кажи ми!
— Но нека и дъщеря ми бъде настанена да живее в къщата до хана! Тя е с плосък покрив, а гълъбите обичат да живеят на широко! — помолила тя.
Халифът наредил да бъде изпълнено. Дъщеря й пренесла всичко нужно в къщата до портата на хана и преместила там четирийсетте гълъба, които пренасяли писма. Зейнаб окачила в къщата си четирийсетте дрехи на хората на Ахмад Данаф заедно с неговите, защото те се срамували да си ги поискат. Всеки ден Далила отивала в дивана да провери да не би халифът да има нужда да прати писмо нанякъде. Четирийсетте роби оставали на нощна стража. Щом се мръкнело, тя пускала и кучетата.