И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
— Къде са синовете на Червения цар, щом си ги уловил? — запитал Джаудар.
— Това са ифрити в образа на риби! Но ти трябва да знаеш, Джаудар, че съкровището може да се открие само пред твоето лице! Ще се съгласиш ли да отпътуваш с мен до градовете Фес и Мекнес и да отвориш съкровището! Ще ти дам каквото поискаш!
— Но на мой гръб са майка ми и братята ми, аз съм, който ги изхранва! — възпротивил се Джаудар. — Кой ще им даде хляб, ако тръгна с тебе?
— Доводът ти не е основателен! — възразил мароканецът. — Ако става въпрос за харчлък, аз ще дам хиляда динара! Дай ги на майка си да ги харчи, докато се върнеш. За четири месеца ще се прибереш!
Човекът извадил хиляда динара, момъкът ги взел, отишъл при майка си, разказал й какво му се било случило с мароканеца, и рекъл:
— Вземи, мамо, тези хиляда динара, харчи от тях за себе си и за братята ми! Аз ще отида с мароканеца към Мароко, но ще се върна с много хаир!
Простил се Джаудар с майка си и отишъл при мароканеца Абдул Самад. Яхнал второто муле и двамата пътували до мръкване. Огладнял, но пък не видял мароканецът да е взел нищо за ядене.
— Хаджи! — заговорил го той. — Ти май забрави да вземеш нещо за хапване за из път!
Онзи го изгледал от гърба на мулето и рекъл:
— Отвържи дисагите! — и когато Джаудар ги отвързал, добавил: — Какво ти се яде, братко?
— Хляб и сирене!
— Хляб и сирене не са достойни за тебе! Поискай нещо по-хубаво! Обичаш ли варено пиле?
— Да!
— Обичаш ли ориз с мед?
— Да!
Той му изброил двайсет и четири гозби и Джаудар си помислил: „Този трябва да е луд! Откъде ще ми донесе гозбите, които ми изрежда? Нито огнище има, нито готвач! Я да му кажа аз — стига толкова!“ И казал:
— Стига толкова! Само ще ми расте ищахът с разни гозби, а няма да видя нищо!
— Всичко ще получиш, Джаудар! — казал мароканецът.
Бръкнал той в дисагите и измъкнал от там златен поднос с две варени пилета. Бръкнал с другата си ръка и измъкнал поднос с кебап. И така вадел, докато измъкнал двайсет и четирите гозби, и му рекъл: — Яж, нещастнико!
— Господине — казал Джаудар, — ти май си направил от тези дисаги готварница, пълна с готвачи!
— Те са вълшебни и си имат слуга! — отговорил мароканецът. — Дори на всеки час да искаме по сто ястия — слугата начаса ще ги приготви и донесе!
Хапнали и се наситили, после мароканецът върнал подносите в дисагите, извадил стомна с вода, двамата си пийнали, измили се, произнесли молитвата си, човекът върнал стомната обратно, прибрал и двете сандъчета, качил всичко на мулето, яхнал го и рекъл:
— Качвай се и да тръгваме! А ти знаеш ли, Джаудар, колко път сме минали от Египет до тук? Мулетата под нас са мариди! Те минават за ден разстояние от година, но за да не се плашиш, сега вървят по-бавно!
Качили се пак на мулетата и продължили пътя си към Мароко. Когато се мръквало, човекът вадел от дисагите вечеря, когато се съмвало — вадел закуска. Така пътували четири дни и всичко, което Джаудар си поисквал, мароканецът го вадел от дисагите. На петия ден стигнали Фес и Мекнес. Влезли в града и всеки, когото срещнели, започвал да поздравява мароканеца и да му целува ръка. Стигнали до някакви порти и Абдул Самад почукал на тях. И ето че те се отворили и от там се показала мома като месечина.
— Рахма, дъще, отвори! — казал мароканецът.
Тя влязла пред тях, като разлюляла полите си. Умът на Джаудар полетял подире й и той си рекъл: „Тя е само царска щерка!“ Отворила дъщерята двореца, мароканецът снел дисагите от мулето. Изведнъж земята се разцепила, мулето потънало в нея и тя пак се събрала над него.
Влязъл Джаудар в двореца и се зачудил на многото великолепни мебели, на уредбата и надписите със скъпоценни камъни и метали. Седнал и Абдул Самад и разпоредил на дъщеря си:
— Дъще, донеси ми вързопа!
Тя донесла вързопа и го сложила пред баща си. Той го отворил, извадил от там дреха, която струвала хиляда динара, и рекъл:
— Облечи я, Джаудар, и я носи със здраве!
Облякъл я Джаудар и заприличал на цар от Мароко. А мароканецът поставил дисагите пред себе си…
Но ето вече утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила: