Разправят, царю честити, че мароканецът пъхнал пак ръка в дисагите и наизваждал множество тепсии с различни гозби в тях.
— Заповядай, хапни и ни извини, защото не знаем какви гозби обичаш! — рекъл той. — Кажи какво предпочиташ, и веднага ще ти го доставя!
— За бога, хаджи! — казал Джаудар. — Аз обичам всякакви гозби и от никаква не се отказвам!
Така Джаудар останал при мароканеца двайсет дни. Всеки ден той го обличал в различни дрехи и вадел гозби от дисагите. Абдул Самад не купувал нито месо, нито хляб, в дома нищо не се готвело, той вадел всичко, от което имали нужда, от дисагите. На двайсет и първия ден рекъл:
— Хайде да вървим, Джаудар! Това е предопределеният ден, когато ще се отвори съкровището на Шамардал!
Двамата тръгнали на път, като яздели по едно муле. Излезли от града, стигнали някаква река, в която течала буйна вода. Слязъл Абдул Самад и рекъл:
— Слизай, Джаудар! Ела тук!
Джаудар седнал до него. Мароканецът извадил тепсиите с ястията и се нахранили. После взел сандъчетата и прочел над тях някакви заклинания. Те се разделили на парчета и между тях се показали двата вързани джина.
— Милост, вълшебник на световете! — викали те. — Какво искаш от нас?
— Искам или да ви изгоря, или да ми обещаете, че ще отворите съкровището на Шамардал! — казал мароканецът.
— Обещаваме ти да отворим съкровището — достатъчно е да доведеш тук Джаудар, рибаря! Съкровището се отваря само пред неговия лик! В него може да влезе само Джаудар бен Омар!
— Доведох тогова, когото искате! Ето го тук — чува ни и ни вижда! — отговорил Абдул Самад.
Двата марида дали обет, че ще отворят съкровището, и мароканецът ги освободил. Той извадил жезъл и скрижали от червен халцедон, стиснал ги в шепа, стъкнал огнище, сложил в него малко въглища, духнал в него и пламнал огън, измъкнал благовония и рекъл:
— Джаудар, аз ще произнасям заклинанията и ще сипвам благовония. Започна ли заклинанието, няма да мога да говоря повече, защото заклинанието ще се развали. Затова искам сега да те науча какво да правиш, за да стигнеш до онова, което търсим. Трябва да знаеш, че когато започна да хвърлям благовония в огъня, водата в реката ще пресъхне. Ще се покаже златна врата колкото градски порти с две метални халки на нея. Иди и леко чукни веднъж. Изчакай и чукни втори път, но по-силно от първия. Пак изчакай и чукни последователно три пъти! Ще чуеш глас: „Кой по вратата на съкровището чука! Щом не знае заклинанията, той няма място тука!“ А ти отговори: „Аз съм Джаудар бен Омар, рибарят!“ Вратата пред тебе ще се отвори, ще излезе човек с меч и ще ти каже: „Щом ти си този човек, наведи глава да я отсека!“ Ти наведи глава пред него и не се бой. Вдигне ли да те удари с меча си, ще го видиш паднал пред тебе и след миг ще разбереш, че е бил същество без душа! Нищо лошо няма да ти се случи! Но ако му се противопоставиш, ще те убие! После влез и отново ще видиш врата. Почукай и ще излезе мъж, яздещ лъв с копие на рамо. „Какво те е довело до това място, където не е стъпвал нито човек, нито джин?“, ще те запита той и ще размаха копието. Ти му разкрий гърдите си да те удари и той начаса ще падне — ще се убедиш, че е бил тяло без душа! Противиш ли се — ще те убие…
Но ето вече утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
После шейх Абдул Самад продължил обясненията си:
— След това ще стигнеш до четвъртата врата. Почукай и тя ще се отвори. Ще изскочи огромен лъв, ще се втурне срещу теб, ще отвори паст да те изяде. Стигне ли до тебе, подай му ръка и той начаса ще падне и нищо няма да ти стори! После влез през петата врата. Ще излезе черен роб и ще те запита: „Кой си ти?“ А ти му отговори: „Аз съм Джаудар!“ А той ще ти рече: „Щом си този човек, отвори шестата врата!“ Ти пристъпи към вратата и кажи: „Ти, Айса, кажи на Муса да отвори вратата!“ Тогава вратата ще се отвори. Влез и ще видиш два змея. Всеки ще отвори паст и ще те нападнат. Протегни им ръцете си! Всеки ще захапе по една ръка и начаса ще падне мъртъв! Не го ли направиш — ще те погубят! От там влез в седмата врата. Там ще излезе майка ти и ще ти каже: „Добре си дошъл, синко, ела да те поздравя!“ А ти й викни: „Стой далече от мене и се събличай!“ „Синко!“, ще ти рече тя. „Аз съм твоята майка, аз съм те кърмила и възпитавала, как така ще се събличам гола пред тебе!“ А ти й викни: „Ако не се съблечеш — ще те убия!“ Обърни се надясно — там ще видиш меч. Вземи го, извади го и настоявай да се съблече. Тя ще се опита да те измами, за да се смилиш над нея, но ти не проявявай милост. Всеки път, щом свали нещо от себе си, настоявай: „Съблечи останалото!“ И продължавай така, докато не свали всичко от себе си и не падне мъртва. Тогава ти ще си обезсилил всички магии и ще си сигурен, че си останал жив. Влез в съкровищницата и ще видиш в нея много злато. Не обръщай внимание на нищо! По средата на срещната стена ще видиш килер, прикрит със завеса. Отвори завесата и ще видиш вълшебника Шамардал да седи на златно кресло, на главата му — нещо кръгло, светло като луна. Това е Дискът на съзвездията. Вълшебникът е въоръжен с меча, на пръста му е печатът, на шията му виси на верига паничката с мазилото. Донеси ми тези четири неща! А забравиш ли нещо от това, което ти разказах, не ме ли послушаш — ще съжаляваш! Боя се за тебе!