— Здравей, синко!
— От къде на къде ще съм ти син, проклетнице! — викнал Джаудар. — Събличай се!
Тя въртяла, сукала, залъгвала го, събличала това-онова, докато й останала само една дреха.
— Събличай я, проклетнице! — викнал й той.
Накрая тя съблякла и тази дреха и се превърнала в сянка без душа. Влязъл Джаудар в стаичката и видял злато, което не може да се премери. Продължил, влязъл в килера и там видял Шамардал седнал на трон, с меч, печатът бил на ръката му, паничката — на гърдите му, а Диска на съзвездията — на главата му. Момъкът пристъпил напред, взел печата, откачил меча и паничката, снел от главата му диска и излязъл. И още не бил излязъл, когато пазачите наизскачали, започнали да го удрят и пляскат и да викат:
— Добро да ти донесе онова, което взе, Джаудар!
И така той вървял между двете редици, които го биели и викали, не изпуснал нищо, измъкнал се от съкровищницата и дотичал до мароканеца. Спрял той да произнася заклинания и да хвърля благовония, скочил, прегърнал го, поздравил го. Джаудар му предал четирите неща. Абдус Самад ги взел. Двамата се върнали в град Фес. Там мароканецът измъкнал вълшебните дисаги, извадил тепсии с най-различни гозби, подредил софра и рекъл:
— Яж, братко Джаудар, яж!
Ял Джаудар, докато се наситил, изпразнил съдържанието на всичките тепсии и мароканецът върнал празните в дисагите, а после рекъл:
— Джаудар, ти остави страна и близки заради мене, изпълни желанието ми и затова си в дома ми на особена почит! Поискай каквото ти се ще, нека Аллах ти го даде чрез мене! Искай, не се срамувай, ти го заслужаваш!
— Господине! — рекъл Джаудар. — Искам от Всевишния, а след него и от тебе онези дисаги!
— Донесете дисагите! — викнал Абдул Самад. — Вземи ги, нека те да са ти платата! И друго да беше поискал, и него щях да ти дам! Тези дисаги ще ти помогнат при изхранването! Ти си изморен, пък аз ти обещах да те върна в страната ти със спокойна душа! Тези дисаги ще те хранят! Трябва да знаеш как да се обръщаш с тях — трябва да бръкнеш и да си речеш: „Заклевам те във всичките имена, слуга на тези дисаги, дай ми сега еди-коя си гозба!“ И слугата сам ще ти даде каквото поискаш. Но аз ще ти дам и други, пълни със злато и скъпоценности, и ще те заведа в родината ти! — той извикал един роб с муле, напълнил едната страна на дисагите върху него със злато, а другата — със скъпоценни камъни, метнал ги и рекъл: — Яхни това муле, робът ще го води отпред и ще му показва пътя, докато стигнете пред твоя дом! Стигнеш ли — разтовари и му дай мулето да го върне. Но не казвай на никого тайната си!
Натоварил дисагите на гърба на мулето, той го яхнал и робът тръгнал отпред. Пътували един ден и една нощ и на утрото стигнали пред Баб ан-Наср. Там Джаудар зърнал майка си, която седяла и просела. Джаудар скочил от мулето и се хвърлил към нея. Щом го зърнала, тя заплакала. Той я качил на мулето и го повел към дома им. Слязла майката, той разтоварил дисагите и оставил мулето на роба.
Домъчняло на Джаудар, че майка му била стигнала до просия, и я запитал:
— Майко, добри ли са братята ми?
— Добри са! — отговорила тя.
— А защо просиш по улиците?
— От глад, синко!
— Но нали ти оставих сто динара първия ден, сто динара втория ден и още хиляда динара, преди да тръгна!
— Те ме заплашиха, синко, и ми ги взеха, а после ме прогониха! Бях много гладна и затова тръгнах да прося!
— Майко! — рекъл Джаудар. — Вече не се бой, аз се върнах! И никога не ги кори! Тези дисаги са пълни със злато, скъпоценни камъни и още много и много блага!
— Ти да си щастлив, синко! — казала майката. — Но ми дай нещо да хапна, че от три дни не съм яла!
— Дадено, майко! — засмял се Джаудар. — Кажи какво ти се яде, и аз веднага ще ти го доставя! Няма нужда да го купуваме от пазара, няма нужда и някой да ти го наготви!
— Синко, каквото и да дадеш, все от полза ще е!
— Добре! Ама когато нещо го няма, човек се съгласява и с малкото, но когато го има, иска да си хапне нещо хубаво! Аз имам — а ти само казвай какво ти се иска!
— Ами топъл хлебец, синко, с парче сиренце!
— Майко, на тебе ти подхождат варено месо, варени кокошки, подлютен ориз, наденици, пълнена глава в шкембе, печено агнешко, яребици на шиш, кунафа с орехи, пчелен мед, захар, кадаиф, баклава!
— Защо ми говориш за такива скъпи неща? Кой знае колко струват? И кой ли пък знае как се приготвят?
— Заклевам се, че ще те нахраня с всичко, което ти изброих! Подай ми онези дисаги! — помолил я той.