— Ще пазим тайната, майко! — рекли братята. — Ти само ни разкажи как става цялата работа!
Тя им разказала, те запротягали ръце към дисагите и заизваждали каквото им се приискало, без брат им да знае. И когато проумели що за дисаги са това, Салим казал на Селим:
— Братко! Докога ще стоим пред Джаудар, сякаш сме му слуги и се храним от неговата милостиня? Да измислим нещо, да му вземем тези дисаги! Да продадем Джаудар на началника на пристана в Суец! Ще отидем двамата при него и ще го поканим на гости заедно с двамина от стражите му! Каквото аз кажа за Джаудар, ти ще го потвърждаваш, а после ще измислим какво да направим!
Така се договорили да продадат брат си. Отишли при началника на пристана в Суец и рекли:
— Началнико, носим ти нещо, което ще те зарадва!
— За добро да е! — отговорил той.
— Ние сме двама братя! — заразказвали Салем и Селим. — Имаме един непокорен брат, добро от него не сме видели! Умря баща ни, остави ни малко пари, разделихме си имота, взе той своята част от наследството и го пръсна в разврат! Когато обедня, клекна пред нашата порта, взе да ни притиска и да твърди, че сме били несправедливи към него. Рече ни: „Вие ми отнехте и моите, и бащините ми пари!“ Ходихме при разни управници и кадии, сума пари загубихме. Той поизчака, пак се заоплаква — и така, докато съвсем обедняхме! Не ни връщай, ние страдаме от него и те молим да го купиш!
— Можете ли да ми го доведете? Аз бързо ще го пратя на някой кораб в морето! — казал началникът.
— Не можем да го доведем! Ти ще бъдеш наш гост! Доведи със себе си двама стражи, но те не бива да влизат вътре. Щом заспи, петимата ще го хванем, ще запушим устата му, ще го понесем, ще го измъкнем от къщата, пък ти после прави с него каквото искаш!
— Продайте ми го за четирийсет динара! — съгласил се началникът.
— Добре! — рекли братята. — След залез-слънце ела в махалата, там един от нас ще те чака!
Двамата братя се върнали при Джаудар и Салим пристъпил към него:
— Какво ти е, братко? — запитал го Джаудар.
— Имам един приятел! — заговорил Салим. — Докато те нямаше, много пъти ме е канил на гости! Правил ни е хиляди добрини! Днес той ме покани, пък аз му рекох: „Не мога да дойда без брат си! А той ми отговори: «Вземи го със себе си!» «Няма да се съгласи!», отговорих му аз. Ще каже ти да му гостуваш с брат си!“ Братята му бяха с него, така че поканих и тях. Мислех — ще ги поканя, а те ще откажат! Но приятелят ми се зарадва и рече: „Чакай ни до Баб Зауия!“ Не ми се щеше да идва, срам ме беше от тебе, но станалото — станало! Нека да ни гостуват тази вечер! Пък ако не си съгласен, ще ги поканя в дома на съседите!
— Как така ще ги каниш в дома на съседите! — възразил Джаудар. — Нима нашата къща е тясна? Нима нямаме с какво да ги нахраним? Нима нямаме хубави гозби и сладкиши! Щом искаш да доведеш някого и мен ме няма, просто помоли мама да ти донесе повече гозби! Иди и го доведи, пък дано това ни донесе благодат!
Салим отишъл след залез-слънце при Баб Зауия и ето че тримата дошли. Въвел ги той в къщата, Джаудар, щом ги видял, възкликнал:
— Добре сте дошли!
Подредил ги да седнат, забавлявал ги, без да знае какво били му намислили. Поискал вечеря от майка си, а тя започнала да вади от дисагите. Донесла четирийсет гозби, всички яли до насита. Вдигнали софрата, а моряците все си мислели, че всичко това е от Салим. Минала първата третина на нощта. Салим прислужвал, а Селим и Джаудар седели, докато им се приспало. Джаудар се изправил и без да подозира нещо, се прибрал да поспи. Тогава петимата се нахвърлили върху него. Той даже не успял да се събуди, когато се озовал с кърпа в устата. Вързали го, понесли го, измъкнали го от къщата и го препратили в Суец. Там оковали нозете му и той мълчаливо и примирено заработил в пристана. Така минала цяла година.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато се съмнало, братята отишли при майка си и й рекли:
— Майко, брат ни Джаудар май е отпътувал с гостите! Заминал е в чужбина, докато сме спели! Те бяха мароканци и той искаше да търси с тях някакви съкровища! Чухме да говорят за това и те му казаха: „Ще те вземем с нас и ще открием съкровището!“
— Може и да е тръгнал с тях! — рекла майката. — Той е късметлия, сигурно много хаир пак ще ни донесе!
Тя заплакала, мъчно й станало за раздялата, а братята викнали: