Хаджия (араб. хадж) — лице, направило поклонение в свещените ислямски градове Мека и Медина. Впоследствие терминът се използва от християните на Балканите при посещения в Ерусалим.
Хади Муса — абасидски халиф, убит през 782 г. Синът му Джаафар е убит от Харун ар-Рашид.
Хадиси — разкази за живота и деянията на пророка Мохамед и на съратниците му, повечето от които са систематизирани в Суната и са отправна точка на шариата. Броят им според различни средновековни събиратели е между 3000 и 30 000. Признавани предимно от мюсюлманите сунити.
Хазна (араб. хазина) — обикновено държавна или султанска съкровищница; също: помещение за съхраняване на тайни документи.
Хазнадар — пазител на съкровищницата на владетеля, своеобразен министър на неговите финанси.
Хайзуран — една от най-влиятелните съпруги на Харун ар-Рашид, бивша наложница берберка.
Хакан — тласкащ.
Хаким би-Амриллах — халиф от династията на Фатимидите в Кайро (996–1021).
Халид — велик, безсмъртен; също: омеядски халиф (705–715), син на Абдул Малик. По негово време омеядският халифат достига най-голям разцвет.
Халид ал-Бармаки — индийски брахман, приел исляма и станал родоначалник на Бармакидите — няколко поколения халифски везири в Багдад.
Халид бен ал-Уалид (починал 648) — един от първите големи ислямски и арабски военачалници, наречен от Мохамед „меч на Аллаха“. Водил първите арабски войски извън Арабския полуостров, извоювал победи над Персия и Византия.
Халид бен Сафуан (починал 757) — литератор, един от приближените на Абдул Абас — основател на династията на Абасидите.
Халид ибн Абдулла Касри — ислямизиран персийски управител на Ирак (724), стремил се да запази вътрешния мир; натрупал богатства, обвинен в богохулство и финансови злоупотреби, умрял от мъчения в Куфа (743).
Халима — мечтана.
Халиф — букв. заместващ. Титла, възприета от наследниците на пророка Мохамед в качеството им на негови наместници като държавни глави на арабско-ислямската държава (халифат) и висши тълкуватели на божието слово. До четвъртия халиф Али бен Аби Талиб са били избираеми от ислямската община, а впоследствие титлата става наследствена по мъжка линия. Присвоена по-късно от турските султани и лишена от съдържание след революцията на Кемал Ататюрк през 1923 г.
Халифат (от халиф) — традиционно название на арабско-ислямската държава. (По наше мнение на български език е по-правилно да се нарича халифство.) Съществували са Дамаски (омеядски), Багдадски (абасидски), Кордовски, Фатимидски и други халифати.
Халхал — дамска гривна за глезена на крака.
Хама — град в Централна Сирия.
Хамаз бен Абдул Муталиб (убит 627) — чичо на Мохамед, с прякор Лъв на Аллаха и пророка му.
Хамам — т.нар. турска баня е възникнала по времето на Багдадския халифат, а впоследствие е заимствана от турците. Физическата чистота на тялото е едно от основните изисквания към правоверния мюсюлманин.
Хамид — покорен (на Аллаха).
Хамл бен Маджид — овен, син на славния.
Хамл или товар — ориенталска мярка за тегло, равна на 249,6 кг. Символ. Огромен мъж, великан. Оттук — хамалин.
Хамла — ориенталска мярка за тегло, равна на 74,88 кг.
Хаммад — прославящ (Аллаха).
Хан „Ал-Джауали“ — хан на пътешественици; съществува и днес под името хан „Ас-Сафар“ (има същия смисъл) в Кайро.
Хан „Масрур“ (весел, радостен) — тази странноприемница съществува и до днес в Кайро под това име.
Ханбалити — привърженици на една от четирите велики тълкувателни ислямски школи мазхаби на сунитите — ханбализма, основана от Ахмед бен Ханбал.
Хандак — населено място в покрайнините на Басра, сега квартал от този град.
Ханджар — ловджийски или боен закривен нож с две остриета и много остър връх.
Ханифити — привърженици на една от четирите велики тълкувателни школи на сунитите — ханифизма, основана от Абу Ханифа бен Сабит, търсеща в тълкуванията на ислямското право гъвкави формулировки, обединяващи традиционните нрави и религиозната догма.