— Нещастнице, защо най-много обичаш Джаудар? Нас защо пренебрегваш? Има ли ни, няма ли ни — нито ще ни се зарадваш, нито ще се натъжиш! Не сме ли и ние твои синове като него!
— Синове сте ми, но сте проклети! — отговорила тя. — Откакто е умрял баща ви, добро от вас не съм видяла! А от Джаудар видях! Той ме приюти и нахрани, грижи се за мен… Имам право да плача, защото хаирът, който носеше, бе не само за мен, но и за вас!
Те я наругали, набили я. Влезли, започнали да търсят дисагите, намерили ги, взели скъпоценностите, прибрали златото, задигнали и вълшебните дисаги и викнали:
— Това са бащини ни пари!
— Не са, за бога! — викнала майката. — Това са парите на брат ви Джаудар, той ги донесе от страната на мароканците!
Разделили си братята имането, но се скарали за вълшебните дисаги.
— Аз ще ги взема! — викал Селим.
— Не, аз ще ги взема! — възразявал Салем. Двамата заспорили, а майката им рекла:
— Синове мои! Вие си разделихте дисагите със скъпоценностите и златото, но тези не се делят и с пари не се оценяват! Скъсате ли ги на две — край с вълшебството им! Оставете ги на мен! Аз ще вадя от тях каквото трябва за ядене. Пък вие ще решите дали ще ми давате по някоя дреха да се облека! Синове сте ми, майка съм ви! Нека си останем така, боя се, че щом се върне брат ви, ще се изложим пред него!
Те не се вразумили от думите й. Дочул ги един стрелец от царската стража, който бил на гости в съседна къща, чийто прозорец бил отворен. Когато се съмнало, този стрелец влязъл при царя. Царят на Египет по това време се казвал Шамс ад-Даула. Стражникът му разказал какво бил чул. Изпратил царят да му доведат братята на Джаудар. Довели ги, той ги подложил на мъчения, те изказали всичко и царят прибрал двата чифта дисаги и затворил братята в зандана, като определил ежедневна плата на майката, колкото да й стига.
А Джаудар работил цяла година на пристана в Суец, след това отплавал с някакъв кораб. Вдигнала се буря, корабът се разтрошил и всички потънали в морето. Само Джаудар успял да се добере до суша. Стигнал той до брега, вървял, що вървял и спрял до стан на араби бедуини. В стана имало един търговец от Джедда, който се смилил над него и рекъл:
— Ще работиш ли при мен, египтянино? Аз ще те обличам, ще те храня и ще те отведа с мен в Джедда!
Съгласил се Джаудар, започнал да работи с него и двамата поели на път. Стигнали Джедда, после с търговеца отишли на хаджилък в Мека. И там — ето го насреща му приятеля му мароканец Абдул Самад. Щом го зърнал, той го поздравил, разказал му какво му се било случило. Мароканецът го взел със себе си, въвел го в дома си, поставил го на най-почетното място. После пръснал купчина пясък, погледнал в нея каква е съдбата на братята му, и рекъл:
— Джаудар, ето какво се е случило с братята ти… — и му разказал дума по дума всичко, сякаш сам е присъствал там. — А сега лежат затворени в зандана на царя на Египет! Но тук си ми добре дошъл! Само хаир ще имаш!
— Господине — казал Джаудар, — изчакай да отида при търговеца, с който дойдох тук, да му благодаря за добрините, и после ще се върна при тебе!
Мароканецът му дал сто динара и казал:
— Иди при него, разплатете се и се върни! Хлябът е най-праведният дар, даван от порядъчните хора!
Отишъл той при търговеца и му рекъл:
— Срещнах се с брат си! Той е богат човек и много слуги си има! — после му дал двайсет динара и казал: — Освободи ме от договора с тебе!
Двамата се сбогували, Джаудар излязъл на улицата и се върнал при мароканеца. Останал при него, докато свършили всички обреди на хаджилъка. Абдул Самад му подал пръстена, който бил взел от съкровището на Шамардал, и му казал:
— Вземи този пръстен! Той ще изпълнява всяко твое желание! В него има слуга на име Раад Касиф! Каквото и да пожелаеш, от каквото и да се нуждаеш на този свят, потъркай го и слугата ще се появи! Каквото и да му наредиш — той ще го изпълни!
Потъркал той пръстена пред него, появил се слугата Раад Касиф и викнал:
— На твоите заповеди съм, господарю! Да съградя ли град разрушен или да разруша град съграден? Цар ли да убия, войска ли да разбия?
— Раад! — казал мароканецът. — От днес този мъж е твой господар, слушай го и му се подчинявай! — пуснал го да си върви и се обърнал към Джаудар: — Върни се в страната си и пази пръстена! С негова помощ ще надхитриш враговете си! Потъркай пръстена и ще се появи слугата му! Качи се на гърба му, кажи му да те отведе в страната ти и той ще те послуша!
Сбогували се, Джаудар потъркал пръстена, появил се Раад Касиф и викнал: