— На твоите заповеди съм, каквото поискаш, ще го имаш!
— Отведи ме още днес в Кайро! — казал Джаудар.
— Дадено, господарю! — отговорил джинът.
Понесъл го на гърба си, полетял, в полунощ го свалил в двора на майчиния му дом и изчезнал. Влязъл Джаудар при майка си. Щом го зърнала, тя скочила, поздравила го, разказала му какво е направил царят с братята му и с дисагите. Джаудар се развълнувал и рекъл:
— Не тъжи за изгубеното! Веднага ще ти покажа какво ще направя, и ще доведа братята си тук!
После потъркал пръстена. Появил се слугата:
— Заповядвам ти да доведеш братята ми от царския затвор! — разпоредил се Джаудар.
Джинът изчезнал в земята и излязъл от нея посред царския зандан, където Салем и Селим живеели в неописуема теснотия и големи мъки. Те вече искали да умрат и единият тъкмо казвал на другия:
— За бога, братко, дълго продължи мъката ни! Докога ще гнием в този зандан, по-добре ще е да умрем!
И точно тогава земята се разцепила, от нея изскочил Раад Касиф, грабнал ги със себе си и те изгубили свяст от големия страх. Когато дошли на себе си, видели, че са си у дома, пред тях до майка им седял брат им Джаудар и им говорел:
— Здравейте, братя! Забравихте ли ме? — те свели лице към земята и заплакали. — Не плачете! — казал Джаудар. — Дяволът и алчността ви доведоха до всичко това, но мен ме утешава историята на Юсуф — с него братята му сторили нещо по-лошо, в кладенец го хвърлили. Как можахте с мен да направите това! Аз вече съм ви простил! Добре сте ми дошли и нямайте страх от нищо!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Джаудар продължил да успокоява братята си, докато сърцата им се отпуснали. Разказал им всичко, което бил изстрадал, разказал им и за пръстена.
— Братко, прости ни и този път! — рекли двамата. — А направим ли още веднъж нещо като предишното — стори с нас каквото щеш!
— Не се бойте, но я ми разкажете какво направи с вас царят?
— Би ни, заплаши ни, затвори ни и взе двата чифта дисаги!
Потъркал той пръстена, появил се слугата. Двамата братя се изплашили, а Джаудар му разпоредил:
— Заповядвам ти да ми донесеш всички скъпоценности, всичко, каквото намериш в царската хазна. Донеси ми и вълшебните дисаги, и дисагите със скъпоценностите, които царят е взел от братята ми!
Изчезнал джинът, събрал всичко, което имало в хазната, прибрал и двата чифта дисаги, поставил всичко пред Джаудар и рекъл:
— Нищо не остана повече в хазната, господарю!
Джаудар наредил на майка си да прибере всичко, да скрие и дисагите със скъпоценностите, сложил пред себе си вълшебните дисаги и наредил на слугата:
— Заповядвам ти тази нощ, преди да се съмне, да ми построиш дворец, да го покриеш със златен варак.
— Дадено, господарю! — отговорил джинът и изчезнал.
Джаудар наизвадил от дисагите най-различни ястия, яли, пили и се веселили и накрая заспали. А през това време джинът извикал помощниците си и наредил да се построи дворецът. Едни цепели камъни, други градили, трети боядисвали, четвърти подреждали и още не било съмнало, когато дворецът бил готов. Отишъл джинът при Джаудар и рекъл:
— Господарю, дворецът е готов! Излез да го видиш!
Излезли Джаудар и всички и видели дворец невиждан, който грабвал умовете с хубавата си уредба.
— Ще живееш ли в този дворец? — запитал той майка си.
— Ще живея, синко! — отговорила тя и го благословила.
Джаудар потъркал пръстена и слугата излязъл пред него:
— Заповядвам ти да ми доведеш четирийсет хубави бели неволници, четирийсет черни неволници, четирийсет мамелюци и четирийсет роби! — разпоредил се Джаудар.
— Дадено, господарю! — отговорил джинът.
Мигом отпътувал за страните Индия, Синд и Персия. Видел ли хубава девойка — отвличал я, хубав момък — отвличал го, докато станали по четирийсет. Оставил всички в двореца, полетял към Судан и от там донесъл четирийсет красиви черни неволници и четирийсет роби. Събрал всички в двореца на Джаудар и го напълнили с народ. После му ги показал, той ги харесал и рекъл:
— Донесете на всеки от тях от най-хубавите дрехи! И още — донесете прекрасна дреха на майка ми и на мен също!
Джинът донесъл всичко, неволниците се облекли и Джаудар им рекъл, като им посочил майка си: