— Това е вашата господарка, целувайте й ръка и й служете!
После облякъл и мамелюците, и братята си. Така заприличал на същински цар, а братята му — на везири. Дворецът бил широк. В едното крило заживял Салем със своите неволници, в другото — Селим със своите неволници, а Джаудар с майка си заживял в централната част.
А през това време царският хазнадар поискал да вземе нещо от хазната. Влязъл и що да види — нищо нямало вътре, също както е казал поетът:
Викнал той високо, изтичал от хазната, като оставил вратата й отворена, влязъл при цар Шамс ад-Даула и викнал:
— О, емир на правоверните! Трябва да знаеш, че тази нощ хазната ти е била ограбена!
— Какво си направил с парите ми! — креснал му царят.
— За бога, нищо не съм направил! — проплакал хазнадарят. — Вчера влязох в нея — беше пълна, днес влязох и видях, че е празна! Нищо няма вътре! А вратата й е затворена, не е подкопавана, не е счупен катинарът й, крадци не са влизали!
Изгубил цар Шамс ад-Даула и ума, и дума. Отишъл при хазната, нищо не намерил в нея. Натъжил се царят и възкликнал:
— Кой се е намъкнал в хазната ми, без да се бои от силата ми?
Много се разгневил, излязъл от хазната и събрал дивана. Дошли и първите войскари. Всеки си мислел, че царят е гневен на него.
— Войскари! — заговорил царят. — Тази нощ хазната ми е била ограбена! Не знам кой е сторил това, ала много трябва да се бои от мене!
Зачудили се те на думите му. Само онзи стрелец, който първия път бил съобщил за Салем и Селим, казал:
— Царю на времената! Цяла нощ наблюдавах как строители дом градиха, а като се съмна, видях построен дворец невиждан! Поразпитах и ми казаха, че Джаудар се е завърнал, че е построил двореца, че имал роби и мамелюци, бил донесъл голямо имане, освободил братята си от зандана и заживял като султан!
— Я проверете в затвора! — наредил царят.
Погледнали стражите и не намерили в затвора ни Салем, ни Селим! Върнали се при царя и му съобщили.
— Враг се е появил! — викнал царят. — Който е освободил Салем и Селим от затвора, той е взел и парите ми! А това е техният брат Джаудар! Той е взел и двата чифта дисаги! Я, везире, изпрати при него един емир с петдесет войници, нека го хванат с братята му, нека запечатат цялото му имане и ми ги доведат, за да ги избеся!
— Бъди кротък, господарю! Аллах е кротък! — възразил везирът. — Той не удря роба си, дори онзи да е посегнал срещу него! Пък който, както казват, построява дворец за една нощ — срещу такъв никой на света не може да излезе! Боя се да не се случи нещо на емира, ако го пратим срещу Джаудар! Чакай сега да измисля нещо, да видим каква е тази работа и как да постигнем онова, което си намислил!
— Измисляй, везире! — разпоредил се царят.
— Изпрати някой емир да го покани при тебе на гости! — посъветвал везирът. — Когато го доведат, ти му окажи почит, покажи се любезен! Поразпитай го как е, що е, пък тогава да видим дали силата му е толкова голяма.
— Прати тогава да го поканят! — разпоредил се царят.
Везирът наредил на един емир да отиде при Джаудар и да му съобщи, че царят го кани на гости.
Този емир носел надута и глупава душа. Щом стигнал до двореца, забелязал един евнух, който седял в кресло пред портата. Когато стигнал до него, той не се изправил на крака, макар че емирът водел със себе си петдесет мъже.
— Ей, роб, къде е господарят ти? — викнал емир Осман.
— В двореца! — отговорил робът и продължавал да си седи.
Разгневил се емирът, разкрещял се:
— Презрян роб! Как не те е срам! Аз ти приказвам, а ти си седиш седнал?
— Махай се и много не приказвай! — казал евнухът.
Емирът се разгневил, измъкнал копието, понечил да промуши евнуха, без да знае, че това е шейтан. А той, щом видял, че оня насочва копието, спуснал се към него, отнел му оръжието и го ударил с него. Когато видели, че бият господаря им, петдесетимата измъкнали мечове, понечили да погубят роба, а той им викнал:
— Аха, и мечове вадите, кучета такива!
Скокнал и срещу всеки, който насочвал острие към него, той обръщал острието и нападателят падал в кръв. Така ги победил. Тогава се върнал и си седнал в креслото, сякаш нищо не било станало…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ШЕЙСЕТАТА НОЩ…