— Кой направи това с царя, везира му и майка им?
— Брат им Салем! — отговорил той.
Но ето че се появил самият Салем и рекъл:
— Войници, яжте и се веселете! Аз взех пръстена на брат ми Джаудар, а този марид пред вас е слуга на този пръстен! Аз му наредих да погуби и брат ми Селим, за да нямам съперници в царството. Джаудар е убит — аз станах ваш султан! Желаете ли ме, или да потъркам пръстена и неговият слуга да избие всички тук?
— Желаем те за наш цар и султан! — викнали всички.
Той се разпоредил да погребат двамата му братя и майка му и свикал дивана. Сам участвал на това погребение. После се заклел пред дивана да бъде цар и рекъл:
— А сега искам да се оженя за съпругата на брат си!
— Изчакай, докато мине траурът! — посъветвали го.
— Не признавам нищо! — креснал той. — Кълна се в главата си, още тази нощ ще спя с нея!
Обявили брака за сключен и изпратили човек да съобщи това на жената на Джаудар, дъщерята на цар Шамс ад-Даула.
— Нека влезе при мене! — разпоредила се тя.
Когато новият цар влязъл, тя се престорила на щастлива, посрещнала го нежно, прегърнала го, но сипала отрова във водата му и така го погубила. После снела от ръката му пръстена, счупила го, за да не го владее никой, скъсала вълшебните дисаги, а накрая изпратила слуга да съобщи на войскарите:
— Изберете си цар, който да стане ваш султан!
И така свършва приказката за Джаудар…
Приказка за Аджиб, Гариб и Сухейм ал-Лейл
Разправят също, царю честити, че в древни времена живял велик цар на име Кандамар. Бил смел, могъщ господар, но вече доста стар, Аллах го дарил с мъжко чедо на преклонни години. Кръстили детето Аджиб. Раснал синът, пораснал и когато станал на седем години, бащата го предал на един жрец, който го изучил на тамошните закони и тамошната вяра. Не били минали още три години и той станал мъдър и изкусен, решителен и силен, прочул се като умел, изтъкнат и знаещ философ. Харесало всичко това на баща му. После го научил коне да язди, с копие да се бие, меч да върти — и той станал смел воин. Бил силен и упорит като дявол страховит. Повеждал хиляда конници и нападал бедуински станове, грабел кервани по пътищата, отвличал дъщери на царе и господари. Много хора започнали да се оплакват на баща му. Тогава той викнал петима роби и им наредил:
— Доведете ми го!
Стражите хванали Аджиб и го вързали. Царят наредил да го набият. Затворил го в килия, където не може да се различи земя от небе, дължина от ширина. Останал синът там два дни и една нощ. Но отишли емирите при царя, застъпили се за него и той го освободил. Изчакал Аджиб десетина дни, после влязъл при царя, докато спял, замахнал с меча си и му отсякъл главата. На сутринта седнал на бащиния си трон, наредил на дружината си да го заобиколят, да облекат брони и да извадят мечове. Когато емирите и първенците влезли, видели, че царят им е убит, а синът му е седнал на трона му. Загубили ума и дума, а Аджиб им креснал:
— Хорица жалки, видяхте какво стана с вашия цар! Който ми се подчини, ще му окажа уважение, а който не ще — да чака смъртта си!
— Ти си наш цар, ти, син на нашия цар! — викнали изплашени всички.
Целунали земята пред него, той им благодарил, наредил да извадят пари и плодове. Всички му се подчинили. Надарил и всички наместници и шейхове на племена, и бунтовници, и покорни. Примирила се страната, подчинили му се поданиците. Така той се разпореждал пет месеца. Но видял насън видение и се стреснал ужасен и изплашен. Сън не го хванало до утрото. Седнал на трона, извикал тълкуватели и звездобройци и наредил:
— Разтълкувайте ми този сън! Видях баща си пред мене! От него изскочи нещо колкото пчела, уголеми се и стана като огромен лъв с нокти като ками! Той ме нападна, разкъса корема ми и аз се събудих уплашен и ужасен!
Спогледали се тълкувателите, посъветвали се и рекли:
— Този сън показва, че имаш брат и че между вас ще избухне вражда!
— Аз нямам брат, от когото да се боя! — креснал Аджиб.
— Ние ти казваме само онова, което знаем! — рекли те.
Царят ги изгонил, отишъл в бащиния си дворец, огледал наложниците и видял, че една между тях носи дете в седмия месец.
— Вземете тази неволница, отведете я към реката и там я удавете! — наредил той на двама от робите си.
Хванали я те за ръцете, повели я към реката, понечили да я удавят, но видели, че е с пленителна хубост, и си рекли:
— Пък защо да я давим? Я да я отведем в гората!