Хванали я, дни и нощи вървели с нея. Влезли в гора с много дървета, потоци и птици, но започнали да се карат кой да я вземе за себе си. И докато се карали, наизлезли хора от Судан, измъкнали мечове и се втурнали срещу тях. Започнала битка, двамината роби се опитали да се защитят, но ги убили за миг.
Неволницата останала в гората сама, хранела се с плодовете на дърветата, пиела вода от потоците и така живяла, докато родила хубаво мургаво момченце. Дала му име Гариб, откъснала му пъпа, повила го с парчета от дрехите си и започнала да го кърми…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че отнякъде се появили мъже — конници и пешаци, с тях — ловни соколи и кучета. Конете им били натоварени с жерави, чапли, диви гъски, гмурци, други водни птици, зверове, зайци, газели, диви говеда, пауни, вълци и лъвове. Тези ловци влезли в гората, намерили там неволницата, която държала сина си в скута си и го кърмела.
— Ти жена ли си или джин?
— Жена съм! — отговорила тя.
Те съобщили за това на своя емир. Той се наричал Мардас Сеийд бени Кахтан. Излязъл бил на лов с петстотин емири, все негови братовчеди, ловували, що ловували и се озовали при неволницата. А тя му разказала какво й се било случило. Зачудил се емирът на приказката й, извикал да я чуе цялата му рода. Взели я със себе си, ловът продължил, после се върнали при бени Кахтан.
Емирът много я харесал и се оженил за нея. Така тя понесла ново чедо и когато изтекъл срокът, родила мъжка рожба. Нарекла го Сухейм ал-Лейл.
Момчето пораснало заедно с брат си и под грижата на емир Мардас станало сръчен воин. После емирът предал двете момчета на учен да ги изучи, а след това — на воини бедуини, които да им покажат как да мятат копие, да секат с меч и да стрелят със стрели. Не били достигнали петнайсет години, когато вече се били научили на всичко, от което имали нужда, и надвивали над всеки юнак в техния стан. Гариб можел да надвива хиляда конници, същото можел и брат му Сухейм ал-Лейл. А Мардас имал много врагове, но бедуините му били сред най-смелите, всички били конници юнаци и стреляли най-точно.
Наблизо до стана живеел друг бедуински емир — на име Хасан бен Сабит, който му бил приятел. Той се заженил за една мома от неговия род. Поканил на сватбата всички свои приятели, между които бил и Мардас бени Кахтан. Мардас взел триста конници от племето си и оставил четиристотин да пазят харема му. Хасан го сложил на най-лично място. Всички се веселели на сватбата, голям бил пирът, а после бедуините се върнали в становете си.
Когато Мардас се прибрал, заварил избити войници и разхвърляни трупове. Свила се душата му, но го посрещнал Гариб, облечен в ризница.
— Какво се е случило, Гариб? — запитал Мардас.
— Нападна ни Хамл бен Маджид с петстотин конници от рода му! — отговорил Гариб.
… А причината за станалото била следната: Емир Мардас имал дъщеря на име Махдия. Чул за нея Хамл, владетелят на племето бени набхан, взел петстотин конници със себе си, отишъл при Мардас и му поискал Махдия за жена. Той не го приел и го върнал. Хамл започнал да наблюдава стана на Мардас и когато видял, че господарят тръгва на сватбата, нападнал с дружината си бени кахтан, избил част от конниците му, а останалите избягали в планината. По това време Гариб и брат му със сто конници били излезли на лов и се прибрали по пладне. Като видели, че Хамл е ограбил стана и е отвлякъл всички моми заедно с Махдия, Гариб викнал на брат си Сухейм:
— Ограбили са стана ни! Отвлекли са харема ни! Хайде да тръгнем срещу враговете и да спасим пленниците и харема!
Спуснали се Гариб и Сухейм след враговете със стоте си конници. Гневът на Гариб бил така силен, че той започнал да сече без ред. Кръв се поляла като вино от чаши, добрал се до награбеното и видял пленената Махдия. Скочил срещу Хамл и с един удар пробил с копието си сърцето му заедно с коня му, избил повечето от враговете си, а останалите взел в плен. Набучил главата на Хамл на копието си и произнесъл следните стихове: