Точно тогава Мардас се върнал, видял разхвърляните трупове и птиците, които кръжали над тях, смразил се умът му, но Гариб му разказал за всичко, което се било случило в стана му, докато го нямало. Благодарил му Мардас и рекъл:
— Не ти е отишло напразно учението, Гариб!
Влязъл Мардас в шатрата си, заобиколен от дружината си, а през това време хората от стана възславяли Гариб и викали:
— О, емире! Ако не бе Гариб, щеше да намериш стана си празен!
И Мардас още веднъж му благодарил за направеното…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Гариб, като убил Хамл и видял лицето на Махдия, пожелал да се ожени за нея. Споделил тайната си с един приятел и скоро този слух се пръснал по целия стан. Стигнал и до ушите на Мардас. Скокнал той, изревал, изръмжал, закрещял, слънцето и луната изругал и викнал:
— Такова е наказанието на човек, който отглежда деца с неизвестни бащи! Ако не погубя Гариб — позорът ще тегне завинаги над мене!
Все пак се посъветвал с един от мъдреците на рода си как да погуби Гариб, а той му рекъл:
— Емире! Вчера той спаси дъщеря ти от похитителите! Но ако трябва непременно да го погубиш, направи го с нечия чужда ръка, така че никакво съмнение да не падне върху тебе! Посъветвай го да отиде на лов! Вземи със себе си сто конници, скрий се в някоя пещера и използвай лекомислието му, за да го погубиш! Насечете го на късове и ще измиеш позора, че е зърнал лицето на дъщеря ти!
Подбрал си Мардас сто и петдесет силни и едри конници, платил им богато и ги настървил да погубят Гариб. Изчакал той да отиде на лов и го последвал със злата си дружина. Скрил се край пътя, откъдето той трябвало да мине на връщане. Но докато се криели между дърветата, изскочили петстотин разбойници, избили шейсет конници, пленили деветдесет и вързали Мардас.
… А причината за станалото била, че когато Хамл бил убит, избягалите от боя отишли при брат му и му съобщили за станалото. Той събрал своите огромни воини, подбрал петстотин конници, всеки от които бил висок по петдесет лакътя, и тръгнал да отмъсти за брат си. Така попаднал на Мардас с хората му.
Когато Мардас с дружината си се оказал в плен, братът на Хамл наредил да си починат и викнал:
— Дружино моя! Идолите ни помогнаха да си отмъстим, те ми помогнаха да стигнем до Мардас и племето му и аз ще ги избия!
През това време Сухейм ал-Лейл влязъл при сестра си Махдия да превърже раните му. Тя станала на крака, целунала ръцете му и рекла:
— Нека да е славна десницата ти! Ако не бяхте двамата с Гариб да ме спасите от похитителите и враговете, нямаше да се отърва от тях! Но ти знай, братко, че баща ми тръгна със сто и петдесет конници да погуби Гариб! А това ще бъде позор, защото той защити честта ни!
Денят помръкнал в очите на Сухейм. Той навлякъл бойно снаряжение, метнал се на коня си и потеглил за мястото, където ловувал брат му. Намерил го, поздравил го и рекъл:
— Братко, забрави ли ме, че не ми се обади?
— За бога! — отговорил Гариб. — Видях, че си ранен, и те оставих да си починеш!
— Пази се от баща ми, братко! — казал Сухейм и му разказал какво е станало.
— Бог да задави гърлото му със собствената му хитрост! — възкликнал Гариб.
Двамата се върнали при огъня, а когато се мръкнало, потеглили към онази долина, където било чуждото племе. В тъмнината дочули цвилене на коне и Сухейм казал:
— Братко, това е от стана на баща ми с хората му! Да се махаме от тук!
Гариб хвърлил поводите на брат си и му рекъл:
— Стой тук, докато се върна!
Тръгнал Гариб и видял чужденците. Те не били заспали и той ги чул да споменават Мардас и да си говорят:
— Ще го убием, след като бъдем на наша земя!
Разбрал той, че побащимът му Мардас е пленен от тях, и си рекъл: „Кълна се в Махдия, няма да се прибера, докато не освободя баща й!“ Запълзял и започнал да търси Мардас. Попаднал на него и го видял овързан.
— Бъди здрав, побащиме! — пошепнал му той. — Как си попаднал в такова унижение да бъдеш пленен?
Мардас изгубил ума и дума и пошепнал:
— Синко, в ръцете ти съм! Спаси ме заради възпитанието, което съм ти дал!
— А ако те спася, ще ми дадеш ли Махдия за жена? — запитал Гариб.
— Кълна се във всичко, в което вярвам, тя ще бъде твоя завинаги! — отговорил Мардас.