Гариб се разтреперил и запитал:
— Кажи ми, шейх, къде се намира този бог, за да го почетем и да се поклоним пред лика му?
— Синко! — отговорил шейхът. — Никой на света не е виждал този бог! Той вижда, но него не го виждат! Той присъства навсякъде чрез творенията на своя труд! Той е създател на всичко, което е създадено, той води времената, той е сътворил хора и джинове! Той изпраща пророци, които да сочат на хората праведния път! Който му се подчини — го вкарва в рая, а който му се противопостави — го вкарва в ада! Аз бях един от хората на ада, които потискаха човешките създания, защото бяха неверници. Тогава Аллах им прати пророк на име Худ, но те го отхвърлиха и той ги погуби с безплоден вятър. Аз повярвах в него заедно с няколко души от племето ми и така се спасихме. Отидох при племето на самудите, но и те бяха отрекли своя пророк Салих. След Салих Аллах изпрати пророк на име Ибрахим Халил при Нимруд бен Канаан — и на него му се случи същото. А моите хора измряха и останах сам да се моля в тази пещера.
— И какво трябва да произнеса, чичо, за да бъда под закрилата на този велик бог?
— Кажи: Няма бог освен Аллах и Ибрахим, възлюбления на Аллах!
Повторил Гариб думите и така приел исляма със сърце и език.
— Ти утвърди в сърцето си сладостта на исляма — правата вяра! — рекъл шейхът.
После той го научил на някои ритуали и на някои писания от свещените книги и го запитал:
— Как се казваш?
— Казвам се Гариб!
— И накъде си тръгнал, Гариб?
Разказал му той за всичко от начало до край, докато разказът му стигнал до планинския великан, когото бил тръгнал да търси…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че шейхът казал на Гариб:
— Гариб, ти да не си луд, че си тръгнал да търсиш сам великана из тази планина?
— Аз водя двеста юнаци, господарю! — отговорил Гариб.
— Слушай, Гариб! — казал шейхът. — И десет хиляди юнаци да водеше — пак не можеш го победи! Наричат го Великана Човекоядец! Той е от поколението на Хам, баща му се казваше Хинди — онзи, който е създал Индия и я нарекъл на името си! Той го е създал и нарекъл Саадан Гула! Той, синко, е огромен марид и яде само човешки същества! Баща му, докато бе жив, му забраняваше това, но той не го слушаше и нямаше край неговият гнет. Тогава баща му го изгони и му забрани да влиза в Индия. Той дойде на тази земя, тук заживя. Започна да граби по пътищата. Прибира се у дома си по тази долина. Аллах му е дал пет синове. Те са гулове — толкова силни, че един само хиляда воини надвива! Събрал е плячка огромна: пари, вещи, камили, овце — цялата долина може да заприщи с тях. Боя се да не те погуби! Моли всевишния Аллах да ти дари победа над него чрез Словото на единния бог! А когато се биеш с неверници, викай: „Аллах е най-велик!“
Шейхът подарил на Гариб стоманен жезъл, тежък сто ратла, с десет халки по него — щом онзи, който го носи, го разтресе, халките му звънят като гръмотевици. Дарил го с меч, от мълния изкован, дълъг три лакътя и широк три шибра, удари ли човек с него скала — разполовява я. Дал му още щит, ризница и броня и рекъл:
— Иди при хората си и им предай исляма!
Тръгнал Гариб, щастлив, че е познал исляма, отишъл при дружината си. Посрещнали го и го запитали:
— Къде се забави така, Гарибе?
Той им разказал какво му се е случило, пояснил им исляма и им предложил да го приемат. Приели го всички. Вече се съмнало, Гариб се метнал на коня си и отишъл при шейха да се сбогува с него. После тръгнал да се върне при дружината си, но не щеш ли — пред него — конник сякаш от камък излян, в стомана обкован, изпод шлема само зениците му блестят. Втурнал се конникът срещу него и викнал:
— Снемай това от себе си, бедуин разбойник, иначе те чака гибел безподобна!
Втурнал се и Гариб срещу него, пламнала битка такава, от каквато дете побелява и скала в ужас се стопява. Изведнъж конникът снел начелника си и се оказало, че това е Сухейм ал-Лейл, син на Мардас и брат на Гариб от една майка.
… Сухейм се бил появил на това място, защото, когато Гариб тръгнал да търси гула на планината, той не си бил у дома. Когато се прибрал, отишъл при майка си и я заварил да плаче. Тя му разказала какво е заставило брат му да тръгне на път. Той навлякъл бойни доспехи, яхнал жребеца и забързал, докато стигнал до брат си. Когато Сухейм разкрил лицето си, брат му го познал и викнал: