— Защо правиш такива работи?
— За да знаеш, че съм равен на тебе в бой! — отговорил Сухейм. — Значи имам сила да се бия и да воювам!
Двамата тръгнали един до друг. Гариб обяснил на Сухейм исляма и той го приел.
… А Саадан — планинският гул, щом забелязал от планината прах изпод копитата на конете, рекъл на синовете си:
— Деца, докарайте ми тази плячка!
Петте му синове забързали към хората. Щом ги зърнал, Гариб пришпорил жребеца си и викнал:
— Кои сте вие, от кой род сте и какво искате?
Пристъпил напред Фалхун, най-големият син на Саадан, и викнал:
— Слизайте от конете си и се завържете един друг! Ще ви отведа при баща ми. Той ще изпече едни, ще сготви други, че отдавна не е хапвал човешко месце!
Гариб се спуснал срещу Фалхун, тръснал жезъла, дръннали халките му. Фалхун трепнал и Гариб го треснал с жезъла. Силният удар попаднал между плешките му и великанът паднал като гнила фурма. Затичал се Сухейм с неколцина от дружината, вързали го, увили около шията му въже и го повели като крава. Братята видели, че Фалхун е пленен, спуснали се срещу Гариб, но той пленил още трима. Петият брат избягал, затичал се към баща си, а Саадан му викнал:
— Къде са братята ти?
— Плени ги момък, който още не се бръсне! — отговорил синът.
— Дано слънцето не ви даде благодат! — възкликнал планинският гул.
Излязъл той от крепостта, изтръгнал огромно дърво и тръгнал да търси Гариб и дружината му. Вървял пеша, защото кой кон би понесъл такова огромно тяло? Синът тръгнал подире му. Стигнали до дружината на Гариб. Великанът се спуснал мълчешката срещу хората, ударил с дървото и смазал пет души наведнъж. Замахнал с дървото срещу Сухейм, но той се навел. Разгневил се гулът, хвърлил дървото, посегнал към Сухейм и го сграбчил така, както ястреб сграбчва птичка…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато зърнал брат си в ръцете на гула, Гариб викнал:
— Аллах е най-велик! — насочил той коня си срещу планинския гул, разтърсил жезъла, звъннали халките и повторил: — Аллах е най-велик!
Ударил с тоягата гула през кръста и Саадан паднал на земята. Сухейм се измъкнал от ръката му. Когато се свестил, гулът бил вече вързан и окован. А синът му, щом видял, че баща му е пленен, се втурнал да бяга. Гариб подкарал коня си подире му, ударил го с тоягата по плещите и той паднал от коня си. Вързал и него до баща му и четиримата му братя. Стегнали ги с въжета, повели ги като камили и тръгнали към крепостта. Тя била пълна с богатства. Там намерили и две хиляди и двеста перси, вързани и оковани. Седнал Гариб в креслото на планинския гул, което преди това принадлежало на Сас бен Шайс бен Ад, сложил брат си Сухейм от дясната си страна, подредил приятелите си от двете си страни, наредил да доведат Саадан и го запитал:
— Е, как си сега, проклетнико?
— Лошо! — отговорил гулът. — Вързан съм заедно със синовете ми с въжета, сякаш сме камили!
— Искам да приемете моята вяра — исляма! — казал Гариб. — Трябва всички да сме едно пред лицето на най-могъщия господар, създателя на светлината и тъмнината, и на всичко видимо! Няма друг бог освен него!
Приели планинският гул и синовете му исляма и той направил душите им добри. Гариб наредил да ги развържат. Заплакал Саадан и пристъпил със синовете си да целуне нозете на Гариб, но той не му позволил. Тогава застанали до останалите.
— Саадан! — повикал го Гариб. — Какви са тези перси?
— Това е моят лов от страната на персите и не са само тези! Тук още е Фахр Тадж, дъщерята на цар Сабур, царя на персите, с още двеста неволници! Тръгнах аз със синовете си на лов. Нищо не намерихме, пръснахме се по планини, равнини и пустини и се оказахме в страната на персите. Потърсихме някаква плячка, за да не се връщаме с празни ръце. Зърнахме в далечината облак прах. Изпратихме един слуга да разбере какво е, той се върна и съобщи: „Господарю, това е царкинята Фахр Тадж, дъщеря на цар Сабур, царя на персите, турците и дейлемите. Идват с три хиляди конници насам!“ Спуснах се със синовете си, избихме триста конници, пленихме две хиляди и петстотин, пленихме и дъщерята на цар Сабур с всичките й вещи и скъпоценности и се прибрахме!
— Да не сте направили нещо лошо на царкинята? — запитал Гариб.