— Не! Заклевам се в главата си и в тази вяра, която току-що приехме!
— Добре си направил, Саадан! — казал Гариб. — Баща й е един от могъщите царе на света! Той непременно ще поведе войска да я търси! Който не преценява последствията — няма и приятел в съдбата си! Къде е тази неволница?
— Сложих я в отделен дворец!
— Покажи ми къде е!
Тръгнал Гариб заедно със Саадан към двореца на царкиня Фахр Тадж. Намерили я да плаче, да оплаква предишното си величие и благоденствие. Щом я зърнал, на Гариб му се сторило, че луната е слязла от небесата, и той възхвалил всевиждащия и всечуващ Аллах. А Фахр Тадж, като зърнала Гариб, забелязала, че е честен юнак, храбростта греела в очите му и той бил във всичко прекрасен. Тя се изправила, поклонила се в нозете му и възкликнала:
— О, герой на времената! Поставям се под твоя закрила, измъкни ме от ръцете на този гул! Боя се да не ме изяде!
— Ти си в сигурни ръце! — рекъл Гариб. — Аз ще те отведа при баща ти!
Той наредил да освободят персите и отново й заговорил:
— Какво те накара да излезеш от двореца си по тези равнини и пустини, че да те отвлекат разбойници?
— Господарю! — отговорила тя. — Баща ми и народът на неговото царство заедно с турците, дейлемите и магусейците се кланят на огъня. В нашето царство има обител на име Манастир на огъня. По всеки празник там се събират дъщерите на магусейците, остават там цял месец, а после се прибират по домовете си. Според обичая аз тръгнах заедно с неволниците ми натам. Царят определи три хиляди конници да ме пазят. Появи се пред нас този гул, изби някои от нашите, плени останалите и ни затвори тук.
— Не бой се! — повторил Гариб. — Аз ще те отведа в твоя дворец!
Той излязъл от стаята й и наредил да й оказват висока почит. Легнал си да спи, на сутринта станал, измил се и произнесъл двойна молитва за рода на Ибрахим Халил. Същото направили и гулът, синовете му и всички хора на Гариб, които се подредили за молитва зад него. След това Гариб се обърнал към Саадан:
— Саадан, покажи ни Долината на цветята!
Тръгнали Саадан със синовете си, Гариб с дружината си и царкиня Фахр Тадж с неволниците си. Саадан наредил на своите роби и неволници да приготвят храна и да я донесат между дърветата. Така всички тръгнали към Долината на цветята…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Гариб влязъл в Долината на цветята и видял следното: птици сладкогласни в цъфнали клони пеят, кос с трелите си листата люлее, гургулица божията красота възпява, славеят човешки глас да възвисява, отрупани дървета плодоносни, бадем, кайсия, зарзала от Хорасан, а сливата и лешникът короните си сливат там, портокали огнени из листата светят, лимони сладки тежки клони свеждат, лимони кисели срещу преяждане са лек и други — те от жълтеницата спасяват не един човек, фурми червени, палми нежно с клони махат — и всичко е велико дело на Аллаха!
Харесала на Гариб тази долина. Той се разпоредил да разпънат в нея балдахин за Фахр Тадж. Така три дни яли, пили, а после се върнали в крепостта. Извикал Гариб брат си Сухейм и му казал:
— Вземи със себе си сто конници, иди при баща си и майка ни в племето бени кахтан! Доведи ги на това място, нека живеят тук! Аз ще тръгна към страната на персите, за да отведа царкиня Фахр Тадж при баща й! Ти, Саадан, остани със синовете си в тази крепост, докато се върнем!
— А защо не ме вземеш със себе си при персите? — запитал великанът.
— Защото ти плени щерката на Сабур! Ако взорът му падне върху теб, ще ти изпие кръвчицата!
И така Сухейм отпътувал към племето си бени кахтан, а Гариб потеглил заедно с царкиня Фахр Тадж към страната на Сабур.
… А през това време цар Сабур чакал завръщането на дъщеря си от Манастира на огъня.
— Везире! — казал той на най-възрастния си везир. — Дъщеря ми се забави и нямам вест от нея! Изпрати някого до Манастира на огъня да види какво е станало!
Извикал везирът началника на пратениците и наредил:
— Тръгвай незабавно към Манастира на огъня!
Тръгнал той, стигнал до мястото, разпитал жреците за царската дъщеря, а те му отговорили:
— Тази година не сме я виждали!
Върнал се пратеникът по същия път, стигнал до град Асбанир, влязъл при везира и му казал за станалото. Отишъл везирът при цар Сабур да му съобщи тъжната новина. Скочил царят, хвърлил короната си на земята, заскубал брадата си. Викнал десет верни войскари, наредил им да застанат начело по на десет хиляди конници и да търсят царкинята. А майката на Фахр Тадж и неволниците й облекли черни дрехи, посипали главите си с пепел и седнали да плачат и ридаят…