… В това време Гариб пътувал десет дни и на единайсетия забелязал облак прах. Извикал емира, който бил начело на персите, и му рекъл:
— Я виж какъв е този прах, който се вдига към хоризонта!
Повел емирът жребеца си, влязъл под облака, видял голяма дружина, запитал кои са, и един му отговорил:
— Ние сме от племето бени хатал. Наш емир е Самсан бен Джаррах. Дружината ни е от пет хиляди мъже и търсим нещо да разрушим!
Върнал се бързо персиецът и съобщил на Гариб новината. Викнал Гариб на бени кахтан и на персите:
— На оръжие!
Извадили всички оръжието си, спуснали се, сблъскали се с разбойниците, които търсели плячка.
— Аллах да ви опозори, кучета разбойнически! — викнал Гариб, ударил и юнашки прогласил: — Аллах е най-велик, в името на вярата на Ибрахим Халил, мир нему!
И пламнала битка — кървава схватка, гърлата крещели — планините залюлели. Били се до мръкнало. Паднала нощта. Двете войски се раздалечили. Гариб огледал мъжете от бени кахтан и персите и видял, че са убити пет мъже от племето му и седемдесет и трима от персите, а хората на Самсан били загубили повече от петстотин конници.
Слязъл и Самсан от коня си, нито хляба му се усладил, нито съня. Рекъл на хората си:
— Цял живот не съм виждал някой да се бие като този момък! Веднъж удря с меч, после — с жезъл! Но аз утре ще го извикам на двубой с копия и с меч!
А когато Гариб се прибрал в шатрата си, посрещнала го царкиня Фахр Тадж. Тя плачела, изплашена от станалото, целунала краката му в стремето и рекла:
— Не дърпай ръцете си, нека ги целуна! Не прощавай на враговете! Хвала на бога, който те запази днес жив и здрав! Боя се за тебе!
Разсмял се Гариб на думите й, започнал да я утешава:
— Не бой се! Дори враговете да бяха изпълнили цялата тази степ, аз пак щях да ги погубя, защото с мене е силата на Всевишния!
Тя му пожелала победа и се прибрала при неволниците си. Гариб измил ръцете си от кръвта на неверниците. Съмнало се. Двете дружини пак излезли на бойното поле. Първи излязъл пред всички Гариб, повел жребеца си, приближил редиците на неверниците и викнал:
— Има ли юнак да ми излезе на полето бойно? Или всички сте страхливци недостойни?
Излязъл срещу него огромен великан от племето ад. Той мъкнел желязно копие, тежко двайсет ратла. Вдигнал ръка, замахнал срещу Гариб, но той се плъзнал под копието и то се забило в земята. Великанът се навел да го измъкне и тогава Гариб замахнал и го ударил с железния жезъл, като разцепил челото му. Изхриптял воинът и Аллах запратил бързо душата му в ада. Излязъл втори — Гариб и него погубил, после трети, че и десети — всички, които излезли насреща му, се простили с живота си. Неверниците заотстъпвали назад. Видял емирът им това и изкрещял:
— Бог да не ви дава благодат! Аз ще изляза срещу него! — стегнал той бойните си доспехи, повел жребеца си и викнал: — Горко ти! Имаш ли още сила да ми излезеш насреща!
Втурнал се Самсан срещу Гариб сърдито, той пък го посрещнал с гръд открита. Сблъскали се двамата в люта битка. И двамата — силни и напети, завъртели се из полето, всеки бързал да превари и другия да удари. Гариб отбил опита на Самсан да го прониже, отвърнал му с удар, който попаднал право в гърдите на емира, и той паднал мъртъв на земята. Дружината на Самсан се спуснала срещу победителя, но той се изправил пред тях и викнал:
— Аллах е най-велик! Завоевание и победа! Да бъде победен всеки, който отрича вярата на Ибрахим Халил, мир нему!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато неверниците чули да се споменава най-могъщият цар, спогледали се и се запитали:
— Какви са тези думи, които ослабиха телесата ни? Я да отстъпим и да питаме що за думи са това!
Отстъпили, слезли от конете си. Събрали се големците им, посъветвали се и решили да изпратят десетима първенци при Гариб.
А Гариб и дружината му вече се били прибрали, учудени, че онези така лесно били отстъпили. Но ето че се появили десетимата, помолили да ги отведат при Гариб, целунали земята пред него с почит и уважение.