— Защо се отказахте да се биете? — запитал той.
— Господарю! — отговорили те. — Изплашиха ни думите, които ти изкрещя в лицата ни!
— А вие на идоли ли се кланяте?
— Ние се кланяме пред любовта и времето, кланяме се на Уад, Асуаа и Ягут — големците на рода на Нух!
— А аз се кланям само на всевеликия Аллах! — рекъл Гариб. — Той е създател на всичко, който дарява живот на всеки!
Отпуснали се сърцата на хората, като чули словата за единния бог, и си рекли: „Наистина този бог е всевелик, всемилостив и всеопрощаващ!“ После запитали:
— И какво трябва да направим, за да станем и ние мюсюлмани?
— Повторете след мен! — отговорил им Гариб. — „Няма бог освен Аллаха и Ибрахим, възлюбления на Аллаха!“
И десетимата приели праведния ислям!
— Сега, щом укрепихте сладостта на исляма в сърцата си — заговорил Гариб, — предложете на племето си да го приеме! Ако го приемат — ще пребъдат, ако ли не — с огън ще ги изгорим!
Тръгнали си те, върнали се, обяснили на дружината си коя е праведната вяра, и те я приели. Отишли при шатрата на Гариб и рекли:
— Господарю! Ние станахме твои роби! Нареди ни каквото искаш — ние ще ти се подчиняваме!
— След като Аллах ви е насочил по праведния път на великата вяра — отговорил Гариб, — аз ще ви оставя и ще отида при цар Сабур, царя на персите, турците и дейлемите! Който иска да дойде с мен — нека дойде!
— Всички ще те следваме и ще ти служим! — викнали те.
Тръгнал Гариб заедно с всички, за няколко дни прекосили долини и пустини и накрая пред тях се извисили стените на града, където живеел цар Сабур.
— Това е твоят град, Фахр Тадж! — заговорил Гариб. — Влез в него сама! Аз изпълних задължението си, доведох те жива и здрава!
— Гариб! — възкликнала царкинята. — Ти почакай тук! Аз ще съобщя на баща си, че си дошъл, и той ще прати хора да те повикат!
Царкиня Фахр Тадж се била привързала към Гариб, като видяла колко е смел и юначен. Тя го гледала с поглед, който издавал любовта й към него, но не му казала. Тръгнала към бащиния си дворец. Още не била влязла, и я видели робите, наскачали, започнали да ликуват от радост. Влезли при цар Сабур и му съобщили за идването й. При тази вест радостта изтласкала мъката от сърцето му. Затичал се към нея, целунал я между очите, въвел я при майка й. А тя, щом я зърнала, скокнала и я прегърнала. Поговорили, запитали я защо я е нямало толкова дълго, тя им разказала всичко, после рекла:
— Трябва да знаеш, татко, че за да съм жива и да се върна в родината си, заслугата е на Гариб! Аз вече не мога да се отделя от него дори за час!
Разбрал царят, че щерка му е обикнала Гариб, объркал се.
— Фахр Тадж! — рекъл той. — Но ти знаеш, че си годена за царски син!
— Татко! — възкликнала тя. — Искам това, което ти казах, ако ми го откажеш — ще посегна на живота си!
Излязъл царят и отишъл да посрещне Гариб. Щом го зърнал, той му станал на крака. Сабур си помислил: „Простено да е на дъщеря ми, че е обикнала този бедуин!“ Щом съмнало, тръгнали към града. Бил велик ден за всички. Царкиня Фахр Тадж отпочинала в двореца си, неволниците й били изпълнени с радост и щастие. Сабур и Гариб влезли в града на коне. Цар Сабур седнал на трона, сложил Гариб от дясната си страна. Изправили се пред тях владетели, привратници, емири, наместници и везири, започнали да поздравяват царя и дъщеря му.
— Който ме обича — нека стори дар на Гариб! — рекъл царят.
И завалели върху Гариб дарове като дъжд. Останал той на гости при Сабур десет дни и пожелал да си тръгне. Царят го заклел да си тръгне след още един месец.
— Царю! — рекъл Гариб. — Аз съм сгоден за една бедуинска щерка и искам да отида при нея!
— А коя е по-хубава — твоята годеница или Фахр Тадж? — запитал царят.
— Царю честити, нима може да се сравняват робът и господарят?
— Фахр Тадж е вече твоя неволница, защото ти я спаси от ноктите на гула! — рекъл царят. — Тя няма друг господар освен тебе!
— Царю честити! — рекъл Гариб. — Ти си цар, а аз съм бедняк! Боя се да не ми поискаш непосилен откуп!
— Знай, синко! — заговорил царят. — Цар Хардашах, владетелят на Шираз, я поиска за себе си и дава за нея откуп от сто хиляди динара, но аз избрах тебе между всички останали. Ще те превърна в меч на моето царство и щит на моята мъст! — и се обърнал към големците си: — Заклевам се, че омъжвам дъщеря си Фахр Тадж за чедото си Гариб!…